Еднаистория

Джипи (Джани Пачиноти) е роден в Пиза на 12 декември 1963 г.; живее в Рим.

Започва да публикува карикатури и илюстрации през 1994 г. в сатиричното списание „Куоре“. Излага творбите си в галерии, илюстрира статии и интервюта, прави корици на книги. Дебютира в комикса през 2003 г. с „Екстериор: нощ“. За няколко години талантът му на художник и разказвач се утвърждава и получава признанието не само на многобройните читатели и почитатели, но и на международните журита, които му отреждат отличия като „Госини“ или наградата „Златна котка“ на фестивала в Ангулем – най-престижната награда в света на комиксите.

След като прави няколко независими късометражни филма, през 2011 г. Джипи режисира пълнометражния „Последният землянин“, прожектиран в конкурсния раздел на 68-ия кинофестивал във Венеция.

В Италия го публикува „Коконино прес“: „Това е стаята“, „Бележки по една военна история“, „ЗНМЖ – Зле Нарисуваният Мой Живот“, „Речен дневник и други истории“, „Целувки от провинцията“, „С.“ и прочутата „еднаистория“, която попада сред финалистите на най-старата и важна италианска награда за литература – „Премио Стрега“ 2014 (за първи път в историята това се случва с книга в текст и рисунки).

Отдавна запален по ролевите игри, през 2015 г. Джипи измисля и рисува „Варвари“ („Bruti“) – игра на карти в стил средновековно фентъзи.

„Земя на синовете“ – за първи път антиутопия в творчеството на автора, за първи път само черно и бяло – излиза в началото на ноември 2016 г. и предизвиква въодушевени отзиви.

Нева Мичева (1973) е завършила италианска филология и журналистика. Превела е на български произведения на някои от италианските класици на ХХ в.: Дино Будзати (Шейсет разказа, Коломбър, Чутовното нашествие на мечките в Сицилия), Итало Калвино (Ако пътник в зимна нощ, Американски лекции, Разполовеният виконт), Джорджо Манганели (Центурия – награда Христо Г. Данов 2014). Сред преводите й са и книги на Антонио Табуки (Твърди Перейра, Изгубената глава на Дамашсену Монтейру), Сандро Веронези (Силата на миналото), Николо Аманити (Мен не ме е страх). Води за Жанет 45 поредицата Кратки разкази завинаги.


Отзиви:

„Големите писатели са способни по най-простичък начин да изобразят изключително сложни мисловни и емоционални процеси. Освен че е забележителен художник, Джипи е и голям писател, както личи и в еднаистория... Той обновява и обогатява комиксовия език с графични и текстови средства и успява да създаде солидни, полисемни творби, които се разгръщат едновременно в множество нива на реалността (това на делника, на психиката, на символите, на поезията, на сънищата и пр.). Поредната проява на гениалност, която да добавим към вече дългия списък на негово име.“, Culturamas

„Веднъж на няколко години търпението на верните почитатели бива възнаградено с нова книга от неотразимия Джипи. Най-новият му комикс е еднаистория, в който той събира своите предпочитани елементи (семейство, доверие, любов, уважение, борба) в зашеметяващ мизансцен. Страниците са организирани в кратки повествователни схватки, от които постепенно изниква визуална мозайка, мислена, за да плени и най-скептичния. Сложността на емоциите, приятелството и страстта, както и паметта като двигател на конфликти, са едни от ключовите съставки, които тази творба вещо събира, за да покаже спънките в общото ни живеене и крехкостта на емпатията.“, El Mundo

„Сто и двайсет страници туш, химикалка, топли, направо огнени акварели, които се редуват със студени, мразовити, катранени картини според нуждите на разказа: окоп, залез или някой приказен, Фелиниев тенискорт, където от другата страна на мрежата стърчи великанско дърво – мач на човека с природата, изгубен още преди да е започнал...“, Il Fatto Quotidiano

„Както казваше Г. К. Честъртън, „безумец е онзи, който е изгубил всичко освен разума си“. Със своята обичайна хирургическа прецизност Джипи пълни страници с акварели с магични обертонове, които са радост за окото и на които рязко се противопоставят смущаващите, подобни на арабески черно-бели рисунки с устремени в нищото линии...“,  Roar Magazine

Голо и самотно е дървото насред бойното поле, гол и самотен е мъжът, който върви през града, изгубен в собствената си глава. Когато животът му се разпада, а с него – и реалността, писателят Силвано Ланди се залутва някъде между своето настяще и миналото на дядо си, участник в Първата световна война. Джипи се връща след години мълчание и се разголва докрай, но без обичайното си чувство хумор, определяно от него като „щит на уязвимите“. Panorama.it

„Този стъписващ разказ за едно гранично състояние е пропит с тревога и тя властно отеква през целия му ход към блестящия край, отворен за всякакви интерпретации. Джипи събира парчетиите от една разпаднала се памет, където никой, най-малко той самият, не би посмял да разделя истината от лъжата, реалността от фантазията... Един от най-могъщо личните съвременни комикси.“, Telerama

„Сърцевината на книгата, истинският ключ към еднаистория, се състои от шест неми страници акварелни пейзажи по средата, в които поезията на Джипи литва в нечувани висини и неговите облачни небеса и зимни планини като във филм увличат читателя в метафорично пътешествие през душите на главните герои... Този комикс не подава услужливо ръка, не подхожда снизходително и оставя широко поле за тълкуване.“, Lospaziobianco.it

„Джипи използва разнообразни техники и постига връх в своето изкуство... Импресионистичните му акварели на цяла страница и разказът в разказа за Първата световна са грандиозни... Тук Джан Алфонсо Пачиноти се утвърждава като зрял и абсолютно неповторим автор: неговата еднаистория неизбежно ще се превърне в жалон.“, Le Vif
 
„Прекрасни рисунки, част от които са истински произведения на изкуството. Акварелите на Джипи, рисувани с размах, улавят безпогрешно атмосферата на големия град с неговите светлини и ни карат да затаим дъх. Със същата лекота авторът пресъздава и мрака на Първата световна война с притъмнелите небеса и безутешните поля. Ето кое прави от еднаистория наслада за окото.“, Boekenkrant