Едуард II

През 1593 г. Тайният съвет на Елизабет I призовава на разпит Кристофър Марлоу. Наред с обвиненията в атеизъм, основания за това дават подозренията в мъжеложство, греха на Содом, станал повод за няколко съдебни процеса в тюдоровска Англия. Макар че преки доказателства липсват, естетизираната хомоеротика на Едуард II със сигурност е придавала плътност на доноса.

За съвременниците на Марлоу навярно и по-шокиращо е било драматизираното от пиесата брутално и трагично сриване на основния мит на предмодерната държавност – мита за сакралността на политическото тяло. В този смисъл, водейки ни през сложни и противоречиви идентификации и оттласквания, Едуард II предлага актуален и днес дебат за овластените и властта.