ЕЛЕКТРОМИОГРАФСКИ ПРЕГЛЕД И ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОВОДИМОСТТА ПО НЕРВНИТЕ ВЛАКНА

Монографията, която ни предлага Еманюел Фурние, е облагодетелствана от един различен подход. За да се схване добре този оригинален подход, е необходимо да си припомним, че дори и още отдавна да е известна появата в животинското царство на специфични електрически явления, че дори ако ХІХ век ни позволи да изучим някои от тях, които са локализирани в нервната и в мускулната тъкан, то едва през последните десетилетия бяха установени основополагащите свойства на структурата, от която те зависят: мембраната с дебелина от няколко ангстрьома, която отграничава нервната клетка и мускулното влакно. Именно тук се разполага това, което още преди стотина години се наричаше електричество при животните. Изхождайки от познанието, че възбудимата мембрана е основополагащият факт, Е. Фурние излага своя труд с картезианска логика, като тръгва от простото, за да стигне до сложното, от този първоначален електрически генератор до изследването с помощта на тока на нервните и на мускулните влакна, за да достигне накрая до индивидуализирането на синдроми и на болести. В същото време той остава верен на своя методологичен подход.

Първата една трета от труда на Е. Фурние е посветена, след един кратък исторически преглед, който ни припомня етапите на развитие на приложната електрология, на точното и ясно представяне на концепцията за потенциал на мембраната, такъв, какъвто той се изявява именно при здравите нервни и мускулни влакна. Основополагащите свойства на възбудимата мембрана могат да бъдат по-малко или повече променени: най-често като следствие от травматични, токсични, инфекциозни или други увреди; понякога поради дадена генетична аномалия. Един бърз обзор на инвентара от уреди, необходими за откриването, регистрирането и обработването на електрическите сигнали, завършва първата част на учебника.

Втората му част е запазена за аналитично изследване на смущенията на електричните функции, така както те могат да бъдат наблюдавани при човека при заболявания на периферната нервна система и на мускулите. Всъщност, става въпрос за излагане на различни електрофизиологични клинични картини, чудесно илюстрирани с повече от триста фигури с много добро качество. Това, което ги различава от класическите клинични картини, е фактът, че по принцип те произлизат от познатите елементарни нарушения във функциите на потенциала на мембраната. Трябва да се вземе предвид евентуалното изкривяване, което може да бъде причинено от регистриращата апаратура.
Третата част на труда поставя електрофизиологичната клинична картина в рамката на отделни болестни единици, съдържащи синдроми и болести. Тази задача съвсем не е лесна. Нашите настоящи познания са придобити чрез различни подходи: клиничният подход, който е и най-стар и който е винаги необходим, се обогатява с анатомични изследвания (като например биопсиите), с биохимични, с микробиологични и, разбира се, с електрофизиологични изследвания. Всяка дисциплина има своите инструментални методи и, в определена степен, своята собствена логика, както впрочем и своето собствено самолюбие.

Особено деликатната редакция на тази трета част на труда свидетелства за истинско владеене на множеството подходи към патологията с цел на всяко едно изследване да се придаде неговата истинска стойност. Вероятно обсъжданията, които Е. Фурние е имал със своите колеги, работещи в различни болници и университети, относно конкретните трудни случаи, са допринесли за качеството на текста.