ЕЛЕКТРОМИОГРАФСКИ ПРЕГЛЕД И ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОВОДИМОСТТА ПО НЕРВНИТЕ ВЛАКНА

Монографията, която ни предлага Еманюел Фурние, е облагодетелствана от един различен подход. За да се схване добре този оригинален подход, е необходимо да си припомним, че дори и още отдавна да е известна появата в животинското царство на специфични електрически явления, че дори ако ХІХ век ни позволи да изучим някои от тях, които са локализирани в нервната и в мускулната тъкан, то едва през последните десетилетия бяха установени основополагащите свойства на структурата, от която те зависят: мембраната с дебелина от няколко ангстрьома, която отграничава нервната клетка и мускулното влакно. Именно тук се разполага това, което още преди стотина години се наричаше електричество при животните. Изхождайки от познанието, че възбудимата мембрана е основополагащият факт, Е. Фурние излага своя труд с картезианска логика, като тръгва от простото, за да стигне до сложното, от този първоначален електрически генератор до изследването с помощта на тока на нервните и на мускулните влакна, за да достигне накрая до индивидуализирането на синдроми и на болести. В същото време той остава верен на своя методологичен подход.
Първата една трета от труда на Е. Фурние е посветена, след един кратък исторически преглед, който ни припомня етапите на развитие на приложната електрология, на точното и ясно представяне на концепцията за потенциал на мембраната, такъв, какъвто той се изявява именно при здравите нервни и мускулни влакна. Основополагащите свойства на възбудимата мембрана могат да бъдат по-малко или повече променени: най-често като следствие от травматични, токсични, инфекциозни или други увреди; понякога поради дадена генетична аномалия. Един бърз обзор на инвентара от уреди, необходими за откриването, регистрирането и обработването на електрическите сигнали, завършва първата част на учебника.
Втората му част е запазена за аналитично изследване на смущенията на електричните функции, така както те могат да бъдат наблюдавани при човека при заболявания на периферната нервна система и на мускулите. Всъщност, става въпрос за излагане на различни електрофизиологични клинични картини, чудесно илюстрирани с повече от триста фигури с много добро качество. Това, което ги различава от класическите клинични картини, е фактът, че по принцип те произлизат от познатите елементарни нарушения във функциите на потенциала на мембраната. Трябва да се вземе предвид евентуалното изкривяване, което може да бъде причинено от регистриращата апаратура.
Третата част на труда поставя електрофизиологичната клинична картина в рамката на отделни болестни единици, съдържащи синдроми и болести. Тази задача съвсем не е лесна. Нашите настоящи познания са придобити чрез различни подходи: клиничният подход, който е и най-стар и който е винаги необходим, се обогатява с анатомични изследвания (като например биопсиите), с биохимични, с микробиологични и, разбира се, с електрофизиологични изследвания. Всяка дисциплина има своите инструментални методи и, в определена степен, своята собствена логика, както впрочем и своето собствено самолюбие.
Особено деликатната редакция на тази трета част на труда свидетелства за истинско владеене на множеството подходи към патологията с цел на всяко едно изследване да се придаде неговата истинска стойност. Вероятно обсъжданията, които Е. Фурние е имал със своите колеги, работещи в различни болници и университети, относно конкретните трудни случаи, са допринесли за качеството на текста.
Новаторски, написан по един забележителен начин, възползващ се от отлична библиография, даващ множество практически съвети, трудът заслужава, без никакво съмнение, да се превърне в постоянна референтна книга, както във Франция, така и извън нея, както за електрофизиолози, така и за невролози, независимо от това дали те все още се обучават или пък вече притежават значим личен опит. Трудът е също така абсолютно необходим за неврохирурзите и за ортопедите, на които се налага да изследват и да лекуват нервите и техните гръбначномозъчни коренчета, най-вече когато става въпрос за възможно притискане. Проследяването на възстановяването на двигателните функции при такива пациенти също би трябвало да придобие реална полза от този труд. Ревматолозите, а също така разбира се и всички тези, които се сблъскват с проблемите, поставени от болката, биха имали полза от внимателното прочитане на определени глави от настоящата монография. Специалистите по вътрешни болести и общопрактикуващите лекари също могат в голяма степен да се възползват от прочитането на някои от главите. Достатъчно е само да се консултира списъка на синдромите и на болестите, за да се разбере ползата от изследването на нервите и на мускулите при множество инфекциозни, токсични, неопластични или автоимунни заболявания. И накрая, не е лишено от логика, ако признаем, че биолози, генетици, физиолози и психолози биха могли да извлекат полза за себе си, ако проследят хода на мисълта в труда на Е. Фурние, дори само за да се убедят – както това е прието да се твърди в наши дни, че медицината е едновременно и изкуство, и наука.
Жан ШЕРЕР