Емоционални процеси в семейството и системна терапия

Съдържание

Предговор
Увод
Глава 1. Емоционални отношения и системна терапия
Глава 2. Емоционални системи и отношения
Глава 3. Регулация на емоционалните преживявания и емоционалните отношенчески процеси
Глава 4. Системната семейна теория на Мъри Боуен
Глава 5. Методът на Боуен в семейната терапия
Глава 6. Базирана на ментализация терапия със семейства (МБТ-С)
Глава 7. Емоционално-фокусирана терапия (ЕФТ)
Глава 8. Общият фокус – индивидуалност и свързаност в семейните отношения
Глава 9. Индивидуалност, различие и отношения
Заключение
Литература
Индекси

Увод

Уважаеми читатели,

Интересът ми към теорията на Мъри Боуен е породен от опита, който непрекъснато потвърждава полезността ѝ за клиничната ми практика. Вероятно това се дължи на факта, че голяма част от клиентите, търсещи моята помощ като индивиди, двойка или семейство с проблеми в отглеждането на деца, изпитват зависимост от одобрението на другите. Те имат трудност да поддържат отношения, в които гъвкаво да съчетават отстояване на себе си и зачитане на другите, индивидуалност и заедност, еднаквост и различие. Чувстват се длъжни да се грижат за емоционалното благополучие на близките си и ги държат отговорни за своето. Това се пренася и в делови ситуации, създавайки много стрес и проблеми в психичното здраве. Не един и двама клиенти с блестящ ум, образование и кариера идват с тревожно-депресивни симптоми поради емоционалната си зависимост от началник или колеги, които ги правят безпомощни пред злоупотребата и смесването на лични и професионални отношения.
От моя клиничен опит ситуацията в България от години е такава, че хора, отгледани в патриархални отношения, имат възможност да усвоят бързо навлизащи технологии, включително в помагащите професии, да черпят с пълни шепи от чуждия опит и да пробват свои идеи, да правят бърза кариера и да заемат високи позиции в управлението на организации и общности. Получава се едно специфично противоречие – патриархалният модел е осигурявал оцеляване чрез подкрепа за еднаквост и зависимост от авторитета на по-високостоящите в йерархията. Той отглежда подозрителност и избягване на различието, цени грижата за родата и семейството повече от поддържане на индивидуалността. В същото време внасяните отвън организационни модели се базират върху способността на хората да бъдат автономни, да вземат решения, да носят отговорност за себе си, да ценят и уважават различието и разнообразието. Това води до вътрешни противоречия и емоционално разболяване, а пространството, в което хората могат да осмислят себе си като индивиди и автори на своите преживявания, да се научат да разбират и ценят различието и да се сдружават с връстници, е твърде тясно и нерегламентирано. Отварянето на подобно пространство в социалния живот предполага уважение към субективността и интерсубективността, т.е. към факта, че всеки от нас има собствен вътрешен свят, който определя смисъла на това, което правим, че тези светове са много различни и че сътрудничеството между хората се базира върху любопитството и споделянето.

Златка Михова