Емоционална регулация при разстройства от аутистичния спектър

Съдържание:

Увод

ПЪРВА ЧАСТ

ТЕОРЕТИЧЕН АНАЛИЗ НА ВЪЗГЛЕДИТЕ ЗА ЕМОЦИОНАЛНО-АФЕКТИВНОТО РАЗВИТИЕ И ЕМОЦИОНАЛНА РЕГУЛАЦИЯ ПРИ РАЗСТРОЙСТВА ОТ АУТИСТИЧНИЯ СПЕКТЪР

1. Емоционално развитие в детска възраст
2. Когнитивни теории за емоциите
2.1. Емоции и защитни механизми
2.2. Обектни отношения и защитни механизми
2.3. Проективна идентификация и родителстване
2.4. Аутистични защити за справяне с неприятните усещания и преживявания
3. Разстройства от аутистичния спектър (РАС)
3.1. Исторически сведения за аутизма (РАС)
3.2. Клинична картина
3.2.1. Класификация и диагностика на (РАС)
3.2.2. Диференциална диагноза
3.2.3. Етиология
3.2.4. Патогенеза
4. Емоционално-афективно функциониране и регулация при РАС
4.1. Аутистично поведение и защитни механизми. Тежка форма
4.2. Аутистично поведение и защитни механизми. Лека форма
4.3. Теория за базисната система на емоционална регулация при аутизма
4.4. РАС и привързаност
4.5. Семейно функциониране и РАС

ВТОРА ЧАСТ

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЕМОЦИОНАЛНО-АФЕКТИВНОТО РАЗВИТИЕ ПРИ РАС

1. Цел на емпиричното изследване
2. Задачи на емпиричното изследване
3. Хипотези на емпиричното изследване
4. Участници в изследването
5. Дизайн на изследването
5.1. Интервю за привързаност на майката като възрастен (ААІ)
5.2. Въпросник за историята на детето в семейството през разказа на майката
5.3. Протокол за определяне на равнището на емоционално-афективно функциониране на детето с РАС
6. Анализ на резултати от проведеното изследване
6.1. Емоционално-афективното функциониране и развитие на детето с РАС
6.1. Индивидуален профил и равнище на емоционално-афективна регулация и функциониране на децата с РАС, участници в изследването. Изводи

ТРЕТА ЧАСТ

ТЕРАПИЯ, ВКЛЮЧВАЩА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА НЕВЕРБАЛНИТЕ АСПЕКТИ НА КОМУНИКАЦИЯ С ЦЕЛ УСТАНОВЯВАНЕ НА ЕМОЦИОНАЛНА АНГАЖИРАНОСТ В ПРОЦЕСА НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ДЕЦА И ЛИЦА С НЕВЕРБАЛНА ФОРМА НА РАС

Приложение 1
Приложение 2
Източници

Из РЕЦЕНЗИЯТА НА ПРОФ. ВАНЯ МАТАНОВА Д.ПС.Н.:

Разстройствата от аутистичния спектър са все още неразгадан феномен на детската психопатология. Това е състояние, което може да бъде анализирано и оценявано само на базата на богат практически опит. Това показва и високите етични и деонтологични критерии, които авторката сама си е поставила – научно-изследователските интереси се реализират на базата на натрупаните теоретични знания и практически умения. На тази основа Златомира Костова се насочва към изследването на една не особено изследвана сфера на разстройствата от аутистичния спектър, а именно – емоционално-афективната.

Акцентът в теоретичната обосновка е поставен върху когнитивните теории за емоциите и защитните механизми при справяне с неприятни преживявания при разстройствата от аутистичния спектър. Подробно и изключително компетентно са представени съвременните разбирания на разстройствата от аутистичния спектър, изяснявайки тяхната етиология, патогенеза и класификация. Направен е изключително успешен опит да се проследи динамиката на развитието на тези възгледи, почвайки от Л. Канер и X. Аспергер, до съвременните автори, DSM и МКБ. В тази част проличава умението на Златомира Костова да отбелязва значимите постижения във вече съществуващите теории, както и тези, които все още не са намерили адекватно научно и емпирично доказателство. Постепенно, с много добри преходи между отделните автори и теории, авторката стига до проблемите на емоционално-афективното функциониране при разстройствата от аутистичния спектър и така очертава целта и задачите на изследването си.

Втората глава е посветена на организацията на емпиричното проучване. Едно от най-ярките постижения на този научен труд е осъщественият качествен анализ. Качественият анализ в психопатологията е много високо професионално умение, изискващо високи нива на аналитико-синтетично мислене, умение за фантомни преходи и обобщения. В резултат на този анализ Златомира Костова извежда важни изводи за функционирането на децата с аутизъм. Този много интересен и труден подход – да се изследва функционирането на майката и на диадата дете–майка, очевидно дава ценни сведения за функционирането на детето. В понятието „родителстване“ откриваме не само емоционални отношения на родител–дете, но и преживявания на самите грижещи се, техните фантазии, конфликти, обектни отношения, явяващи се несъзнавана основа на поведението им. Върху функционирането на детето огромно влияние оказват родителските потребности и желания. При семейства, в които има сериозно заболяване, интензивната проективна идентификация може да бъде сигнал за проблемно родителстване, което се усилва при недостатъчна способност да преодолеят собствените си потребности, от страна на родителя, за сметка на потребностите на детето.

Семейното функциониране на децата с аутизъм е белязано с висок травматизъм, с усилия за преодоляване на болката. Детето с аутизъм се затруднява да организира собственото си психично пространство и поради незрялата връзка с основния грижещ се. Осъзнаването на несъзнаваните процеси осигурява пространството на майката да отреагира собствената си вина, подпомагайки по този начин отделянето на детето от собствените ѝ страхове и желания. Именно това разбиране на поведението на децата-аутисти като част от функционирането на диадата майка–дете е един от пътищата на аутистичното поведение да се даде смисъл, да се изведе на символно ниво и по този начин да се разбере неговото послание.