Епистемология на прикритостта

Книгата "Епистемология на прикритостта" защитава идеята, че много от най-важните възли на мисленето и знанието в цялата западна култура от XX век са структурирани, а всъщност разпокъсани, от една хронична, а сега вече станала и ендемична, криза на дефиниция на хомо-хетеросексуален, най-вече мъж, криза, датираща от края на XIX век. В книгата ще твърдя, че едно разбиране на вероятно всеки аспект на модерната западна култура, което не включва никакъв критически анализ на модерната дефиниция на хомо/хетеросексуален, е не просто непълно, а същинско увредено. Освен това ще приемам, че подходящото място, от което да започне подобен критичен анализ, се създава от относително децентрализираната перспектива на съвременната гей - и антихомофобна теория...

С течение на времето развитието на мисленето и неизбежната политическа борба от края на XIX в. насам просто са довели до разширяване и задълбочаване на дългата криза на модерната дефиниция на сексуалното, често доста силно драматизирайки вътрешната несъгласуваност и взаимопротиворечивост на всяка от формите на дискурсивния и институционалния "здрав разум" но тази тема, наследена от архитектите на настоящата ни култура. Противоречията, които ще обсъдя, не са на първо място противоречия между прохомосексуалните и антихомосексуалните хора или идеологии, въпреки че най-силната мотивация на книгата по същността си цели утвърждаване на гей-позициите. По-скоро противоречията, които изглеждат най-силни, са вътрешно присъщи на всички важни разбирания от XX в. за дефиницията на хомо/хетеросексуалното - както хетеросексистки, така и антихомофобни разбирания.