Ерата на немислимото

В книгата "Ерата на немислимото" се разискват доста наболели въпроси като глобалното затопляне, разпространението на ядрени оръжия, огромният дълг на САЩ към Китай, натрупан за по-малко от десетилетие и др. Задава си въпросът защо успяваме да постигнем съгласие по огромно количество въпроси, а после не отбелязваме никакъв прогрес или направо тръгваме назад?
Спомнете си как преди цунамито от 2004 г. животните из цяла Индонезия, Тайланд и Шри Ланка се изкатериха на бегом по възвишенията много преди идването на вълните, убили 250 000 души, как те реагираха на някакъв инстинкт за наближаващ катаклизъм, инстинкт, изтръгнат от собствената ни психика поради това, че сме твърде обградени с удобства.

"Започнах да проумявам, че Хизбула, Китай и онези мои приятели, работещи на места като „Гугъл“, споделят нещо повече от едната амбиция за промяна, че те са преоткрили този инстинкт, бяха го усвоили до съвършенство. Във всяка компютърна операция, във всяка тяхна инвестиция, както и в бомбите на атентаторите самоубийци, личи белегът на една много по-голяма промяна, която неумолимо се приближава към нас."