Ева, но не от реброто ти

Умишлено се наех да напиша няколко изречения за стихосбирката на Евелина Митрева, след като читателят е затворил и последната страница. Предговорите понякога подлъгват. Насочват вниманието в нещо, което може да не ги оправдае.

Думите на Евелина трябва да бъдат прочетени насаме, непредубедено, за да бъдат преосмислени и да легнат на точното си място в съзнанието или подсъзнанието на този, който е отворил сетивата си за тях.

Дали ще ви хареса Злата Вещица, дали ще се съгласите с авторката, че в морето на живота всеки е кормчия на собствената си съдба, че вълните трябва да се преодоляват, когато са високи, а не да се давиш в плиткото, сред калта, която може да е уютна, но ти зацапва стъклото, през което гледаш на света и на себе си, че удобството да живееш в хотел се заплаща с липса на място под слънцето, но любовта е най-тленното и най-безсмъртното нещо в живота ни, стига да я опазиш от скуката и да имаш сили да си тръгнеш навреме, ще решите вие. Евелина Митрева дава своите отговори. Надявам се да се припознаете в тях. Поне в един. Това ще е напълно достатъчно. Защото зад реброто винаги стои сърцето.

Маргарита Петкова, редактор