Европа и Брекзит

Не е възможно да осмислим социално-политическата каузалност на сегашните събития, които се разгръщат на стария континент, ако пренебрегнем тяхното минало и не вникнем в икономическите, историческите и психологическите им корени. Това не само ни позволява да съставим свързана картина на ставащото, но и да формулираме по-конкретни очаквания за предстоящото. Върху тази обща методологическа нагласа са изградени анализите на проф. Искра Баева, на проф. Динко Динков, на доц. Захарин Марков, на доц. Борислав Градинаров и на гл. ас. д-р Мариана Тодорова.

Върху разпределението на последиците от „развода“ между Лондон и Брюксел и възможността те да отключат по-нататъшни дезинтеграционни процеси в Европейския съюз поставят ударението разработките на проф. Никола Аврейски, на бившия външен министър и вицепремиер на Република България Ивайло Калфин, на посланик д-р Любомир Кючуков, на д-р Радослав Деянов.

Друг поглед върху Брекзит предлагат разработките на проф. Иван Кацарски, на гл. ас. Христо Христов, на гл. ас. Ива Манова и на д-р Ива Куюмджиева. Те извеждат същността на дезинтеграционната тенденция, която всъщност никога не е преставала да съществува в Европейския съюз, от ерозията на установилия се след Втората световна война междудържавен ред и засилването на недемократичните политически тенденции, както и от кризата на европейските ценности, подхранващи евроскептицизма и национализма.

Военните и геополитическите аспекти на процеса на напускането на Обединеното кралство са основният предмет на изследване в разработките на Симеон Николов и на ас. д-р Вихра Павлова.

Как ще се отрази напускането на Обединеното кралство върху процесите на миграция и на свободното движение на работната сила в Европейския съюз пък анализират в своите разработки доц. Силвия Трифонова и гл. ас. Камелия Петкова

Дали Брекзит е следствие на нетърпимостта на британците към намирисващото на корупция лобиране на европолитическия и евробюрократичния брюкселски „елит“ или по-скоро от невъзможността те да определят и да се дирижират правилата на тези практики е отворен въпрос. Върху него разсъждава адвокат д-р Любомил Иванов.

Но може би най-важният въпрос, който следва да си зададем след запознаването с анализите, предложени в сборника „Европа и Брекзит“, е дали оттеглянето на Обединеното кралство от проекта „Европейски съюз“ не е само един от много признаци на изчерпването на западноевропейската цивилизация? Тази цивилизация, която въпреки своето глобално присъствие е вътрешно нехомогенна – секуларна и същевременно с дълбоки, но предимно християнски корени, либерална, но и проявяваща културно и институционално високомерие, материалистически ориентирана и заедно с това заслепена от представата за своята уникалност и непобедимост, прокламираща идеите на универсализма и толерантността, но и дълбоко подозрителна към всяка проява на несъгласие. Това води до риторичния въпрос не сме разтворили последните глави на европейското цивилизационно повествование?