Езерото

 „Езерото“ е роман за душевното израстване и търсенето на истинския смисъл на живота.

Езеро, което се намира някъде в затънтена Азия и което е дълбоко замърсено с всякакви отпадни и отровни вещества. То съхне бавно и хищно изяжда бреговете си. Рибарско градче в бивша съветска република, където мъжете си пият самогона, жените се тревожат за тях, когато са за риба, децата си чешат екземата по тялото, причинена от отровната езерна вода. Едно от тях, Нами, расте без родители, при баба си и дядо си. Предстои му да ги загуби, да изживее първата си любов, омърсена от руски войници насилници, да тръгне по широкия свят, за да дири майка си. След перипетии и срещи с хора от различни съсловия, местни и руснаци, подобно на древния уроборос началото захапва финала си и синът открива майка си, но не остава с нея. Възмъжал, той се завръща при вездесъщото езеро – край неговите брегове и в зловещите му води той ще търси своите корени и самия себе си. Пътешествията и преживяванията на Нами в един съвременен реалистичен, но неконкретизиран териториално свят са основата на повествованието, поднесено сладкодумно на лаконичен, но точен и ярък образен език. Романът се чете на един дъх и неслучайно получава едни от най-големите литературни награди в Европа.

Според самата Бианка Белова романът й е „пример какво ще стане, когато човекът поема в ръцете си историята на света и я приспособява към своите нужди“.