Генетика и история

Проблемът за "произхода" не е от вчера и ще продължава да вълнува все повече българи, особено тези, които в момента не са в България.
Хиляди от тях си провеждат генетични изследвания за "произход", но малцина са получили очаквания отговор.
В този смисъл бихме напомнили, че историята на българите е най-малко в гените, а в културното и историческо наследство, което са оставили нашите прадеди.
Силата на генетичните изследвания е в невероятната им възможност да оценяват генетичните рискове, а от тук и възможността за провеждане на ефективна профилактика, диагностика и успешно лечение за всички болести.

Генетичната история на Европа е сложна, защото европейските популации имат сложна демографска история, формирана от множество мигриращи включително и последващи периоди от увеличаване на населението.
Изясняване на предисторията на европейските народи може да се проследи по четири основни източници: климатични, археологични обекти, езикови характеристики, изследвания на ДНК на хората, които живеят в момента в Европа, и изследване на древна ДНК, извлечена от кости на отдавна живели хора.

И сега ние сме изправени пред по-големи предизвикателства - да преведем това богатство от информация и разберем природата на живота, здравето и болестта; да разберем същността която ни прави по-скоро различни, отколкото еднакви; да разберем механизмите на комплексните взаимодействия между гените, околната среда и начина на живот, които причиняват много човешки заболявания.

Бъдещето на медицината и здравеопазването е в съвременните генетични изследвания.
България има потенциал и генетичните диагностични изследвания трябва да се извършват у нас, а не да се изпраща ДНК в чужбина.
Създаването на регламентираните в Закона за здравето (2007) Национална ДНК банка и генетичен регистър е предпоставка за ефективно провеждане на генетични изследвания в дългосрочен план и е елемент на национална сигурност.
В хода на тези изследвания ще се получат и отговори: "от къде сме, кои сме и какво ни очаква" в здравен план.