Геноцид и съдба на арменския народ

Настоящият труд е създаден с три основни цели. Първата е да представи един досега неиздаван на документ, съхранен във Виенския имперски и кралски архив, от 1896 година, посветен на геноцида на арменците в Османската империя. Втората цел, в духа на проучванията на изследователя Дадрян, е авторката да откриe връзки между арменския и източния въпрос, като се присъединява към онези исто¬рици, които считат, че по-скоро става дума за един и същ, а не за два отделни, макар и свързани въпроса. Третата  цел е да представи чрез съвременната западна арменология, главно амери¬канска, английска и френска, съдбата на един от най-древните народи в света и настоящото състояние на проблема за арменския геноцид в условията на разширение на Европейския съюз на изток и спорната кандидатура за членство на Турция.

Миналото на арменците, а още повече трагичната им участ в края на ХIХ и началото на ХХ в. не са теми, които са предизвиквали или предизвикват интереса на българския изследовател, независимо че в продължение на няколко столетия и българи, и арменци имат обща съдба, че надеждите им за отхвърляне на осман-ското господство са свързани с водените през целия ХIХ в. руско-турски войни, че почти по едно и също време възникват и се интернаци¬онализират както Българският, така и Арменският въпрос. Общи моменти и вече съвместни действия има и след това, но различията вече доминират. Основното от тях е, че докато след 1878 г. българите по¬лучават независимост, то арменците в продължение на десетилетия са тикани към тяхната Голгота, в каквато се превръща 1915 година.