Гоблен, извезан с дяволски опашки

Тази книга предлага петдесет размишления върху благодатта на думите, смисъла и границите на словото, значението и багрите на мълчанието. Какво отличава изказа на поета от повседневното говорене? Думата на поета пониква от неговия инстинктивен опит, тя носи предмисъл, която още не е изкристализирала в реч, живее от наситеността на бляна, от халюцинацията на мечтата, от властта на спонтанния жест. Поетът не търси истината, той я създава. Владетелят на думите сънува своите фантастични, загадъчни, заклинащи съновидения - и неговата словесна стихия, поради художествената мощ, става по-действителна от самата реалност...  

В обкръжението на големи литературни творби Венцеслав Константинов осмисля изкуството на творческото четене, всекидневието на красотата, изучаването на невидимия човек, копнежа по необикновеното, болката като инструмент на познанието, приключениятя с привидността, благодатното усамотение, живота в подражание и живота в спомена, диренето на изгубената самоличност, отломките от пейзажа на душата,  

Есетата са споделен духовен опит, натрупван с десетилетия. Те ще се приемат от читателя – предимно младия – като прясна глътка сред потока от изхабена, мъртва, ненужна, но обсебваща с гръмогласието си информационна стихия.