Голямата лудница. Стихове

Поетът Добромир Тонев живя кратко и праведно. Беше извънреден, пратен за нещо си сред нас от боговете поет. Живя мъдро: продавайки стиховете си за стотинки, напивайки се (понеже със стотинките не можеше да отиде някъде, та да види света), смеейки се.
Роденият в Ямбол Добри още с пристигането си в Пловдив се утвърди като неотменна, задължителна част от бохемата в тоя град. Той удивително бърже раздели ореола на най-лиричен поет е нежния Васил Урумов, когото по-сетне и надмина в някои отсенки на майсторлъка, заменяйки лиричното с по-сурови, но и по-убедителни средства, често родеещи се със сатирата - както добре е видно от настоящия сборник.
Е, сигурно такъв е животът - а животът не бе много ласкав към Добри. Тъкмо затуй може би трябва да се подчертае смехът, който за поета сякаш бе част от фармакопеята срещу несгодите и кривините в неговото временно битие.