Голямата заблуда - меки корици

Джон Миършаймър може да бъде наречен един от най-влиятелните мислители в наши дни и книгата му „Голямата заблуда“ показва защо. Това е един от най-значимите трудове в областта на международните отношения, но и един от най-депресиращите, защото неговата централна теза за анархичната природа на международната система е аргументирана безупречно и трудно може да бъде оспорена. Според автора погрешно възприетият либерален идеализъм (а не реализъм) във външната политика всъщност е причината за много от настоящите световни проблеми. Либералният идеализъм е в най-добрия случай чиста заблуда, а в най-лошия – откровено лицемерие, тъй като „досега нито една либерална държава не е помагала на друга да спечели икономически предимства за нейна сметка в името на борбата с глобалната несправедливост и няма сериозни основания да очакваме, че това някога ще се случи“.

Дълго време се смяташе, че САЩ трябва да разпространява либералната демокрация по цял свят и че политиката за преустройство на планетата по образа на Америка ще защити човешките права, ще гарантира мира и ще направи света по-безопасен, но това не се случи. Вместо това САЩ се превърна в силно милитаризирана държава, постоянно водеща войни, които подкопават мира, нарушават човешките права и застрашават либералните ценности. Това беше неизбежно, защото веднъж почувствал се с развързани ръце на световната сцена, хегемонът бързо се пристрастява към състоянието на вечна война – разбира се, в името на защитата на демокрацията и човешките права. Това е цената, която светът плаща за либералната хегемония.

Съзерцавайки днешния свят на непрекъснати конфликти, провалени демокрации и надигащи се авторитарни сили, човек може да проумее гледната точка на автора. „Голямата заблуда“ е книга за вековете. Проблемът е, че ако нейната основна теза е точна, може да няма бъдещи векове, които да я оценят.

Григор Сарийски