Горящият храст

МEMENTO MORI
Спокоен бавен безтегловен
наблюдаваш врявата суетна долу
От облаците нереални и оловни
душата се надвесва гола
и се моли
Ридания и скърцане със зъби
над тялото безжизнено и отчуждено
Задавено във вопли тръбни
тщеславието си прегризва вените
Студено е
Душата на човека гледа
как дрехата на тялото изтлява
Ехото на празничност последна
необятността на Аза приютява
О лава
в глетчери застинали из висините
Да кажем сбогом на отплавалия дух
Вездесъщата смърт е преситена
Тя е мърморене на просяк глух
в пух
Далечен и ненужен е пейзажа
като изгонено пършиво куче
Свободната душа усеща най-важното
на което цял живот се учи
не бъди скучен