Горски венец

Драмата „Горски венец“ (1847) е най-известната Негошева творба. „Горски венец“ съживява суровите времена от началото на XVIII в., кървавото раждане на новата черногорска държавност, и с величествените си характери и колизии напомня за Шекспировите исторически хроники и трагедии. „Горски венец“ е националният епос на черногорците. Едва ли не всяко негово изречение е станало поговорка, всяка дума и израз – крилати. Някои го смятат за връхна точка на балканската литература. Изпълнен с ярост и гняв, той е посветен на едно от най-стряскащите събития в новата черногорска история – изтреблението на черногорците, приели исляма.
Андрей Романов

„Има ли овце, ще има вълци,
зло ще има, щом човеци има;
ала жилото му да изтръгнеш,
слабия, невинния да браниш,
туй е първият ти дълг, човеко!
Даваш ли главата си за правда,
мреш ли за народ и за свобода,
истина, ти ще живееш вечно.
Нам не ще помогнат крал и папа,
само се заканват на султана;
ненаситно злият меч султански
над Христовите раби вилнее.
Кръв човешка плисва на олтара,
църкви Божии се поругават,
земя стене, небеса се люшкат...
Кръст и полумесец, страшни знаци –
хиляди опасват ги гробове!“