Готланд

Книгата на Мариуш Шчигел е съставена от историите на различни хора, живели в предкомунистическа и комунистическа Чехословакия. В страната на Карел Гот, актрисата Лида Барова разплаква Гьобелс; скулпторът Отакар Швец - авторът на най-големия в света паметник на Сталин, се самоубива преди официалното откриване на творението му; Вера С., племенница на Франц Кафка, останала в Прага и след войната, дава назаем фамилията си на колеги преводачи, които нямат право да публикуват; на певицата Марта Кубишова комунистическият режим забранява да пее цели 20 години, а песните ѝ са изтрити от архивите на радиото; жертва на подобно "активно мероприятие" става и писателят Ян Прохазка, починал от скоротечен рак след публичното му опозоряване...
Чрез съдбите на повече и по-малко известни чехи, Шчигел успява да ни покаже една страна такава, каквато май не сме си я представяли. Но това не отговаря на въпроса: "Защо книга за Чехия, написана от поляк, може да бъде четена с интерес във Франция?", да речем. Защото "Готланд" е четиво-размисъл за историята и човека, за начините за оцеляване.

Във Франция наричат "Готланд" сборник с есета, в Германия - сборник с разкази, в Полша - сборник с литературни репортажи, логично, навсякъде според традициите, докато в Чехия този вид формализъм няма никакво значение за книга претърпяла над 7 преиздания и превърнала се в абсолютен бестселър.

Австрийският вестник "Винер цайтунг" определя "Готланд" като "голяма литература под мантията на репортажа". Френският вестник "Льо Фигаро" пише възторжено, че "това не е книга, а истинско съкровище". Най-артистично несъмнено е определението на главния редактор на "Газета Виборча", прословутия Адам Михник, че "Готланд" е "първият в света кубистичен репортаж".