Граматика на българския език - Любомир Андрейчин, Константин Попов, Стоян И. Стоянов - 2020

Любопитни факти, поместени в класичеката българска граматика

• През втората половина на ІХ в. (863 г.) двамата братя Константин (Кирил) и Методий създават азбука според звуковата система на славянската реч и превеждат някои книги за черковна употреба от гръцки (византийски) на славянски. Следователно годината 863-та трябва да се смята за начало на историята на българския книжовен език.
• Българският език е развил някои особени, присъщи само на него черти, които го отличават от всички останали славянски езици. Само в българския език на мястото на праславянските звукови съчетания *tj и *dj се явяват щ (= шт) и жд. По този фонетичен белег именно българският език се отличава от всички останали славянски езици и заема свое особено място сред тях.
• Историята на българския език се дели на три периода: старобългарски период (от ІХ до ХІ в.), среднобългарски период (от ХІІ до ХV в.) и новобългарски период (от ХV в. насам).
• Пръв български книжовник, който смело и с напълно ясно съзнание въвежда в своята книжовна практика живата българска народна реч, е Петър Берон. През 1824 г. той напечатва в Брашов (Румъния) своята малка книжка (учебник с енциклопедическо съдържание), наречена от народа „Рибен буквар“, понеже на задната корица има изобразен делфин, смятан от читателите за риба.
• Повечето от напечатаните преди и след Освобождението наши граматики са били предназначени да служат като учебници в различните видове и степени училища. Оттук произлиза и обстоятелството, че написването на много от тях е било обусловено от съответни програми. Сравнително малко са онези, които са писани по-свободно, имали са по-широки задачи и не са били предназначени да служат като учебници.

За авторите:

Проф. Любомир Андрейчин е основоположник на съвременната българска описателна граматика. Основните му научни интереси са свързани с проблемите на съвременния български език и с историята на новобългарския книжовен език. Известният езиковед отстоява ревностно употребата на правилните форми в писмената и говоримата реч. Родният език за него е „онова, което винаги му е било на сърце“. В чест на постиженията на проф. Андрейчин и в памет на приноса му към изучаването и описването на родния ни език на негово име е наречен Институтът за български език към БАН, който играе нормативна роля по въпросите на българския език.

Проф. Константин Попов има особено големи заслуги в изучаването на синтаксиса на съвременния български книжовен език. Той е един от най-компетентните преподаватели в Софийския университет, един от най-ерудираните и упорити изследователи на българската топонимия. Методик и автор на учебници, автор на първото наше изследване по синтаксис „Съвременен български език. Синтаксис“. В него са направени подробни описания, анализи и класификации на отделните видове изречения и словосъчетания и на техните структурни особености; на синтактичните, интонационните и словоредните закономерности и др.

Проф. Стоян Стоянов работи в областта на съвременния български език. Той се проявява като компетентен наблюдател на териториалните диалекти и има съществен принос за развитието на българската диалектология. Езиковедските постижения на проф. Стоянов са актуални и днес заради собствената позиция на автора и умелото интерпретиране на лингвистичните факти.