Гръцкият лекар

„Гръцкият лекар“ е исторически роман, базиран на живота на реална личност – дядото на авторката. Тази лична история се разгръща на фона на изключително важни политически събития в Гърция и обхваща един продължителен период от около седемдесет години – от 1874 до зимата на 1941 г.

С много внимание към детайлите и използвайки богат набор от източници, Мерминга обрисува достоверно и задълбочено особеностите на епохата, възхода на буржоазията в началото на ХХ век, усилията Гърция да се превърне в пълноценна европейска държава, тежките военни години. В текста срещаме множество известни личности, които са играели важна роля в обществения живот на гръцката държава по това време: писателката Пинелопи Делта (1874–1941), Петрос Протопападакис (1854–1922, министър-председател на Гърция в периода май–август 1922 г.), Елевтериос Венизелос (1864–1936, девет пъти министър-председател на Гърция), крал Константинос I (1868–1923, крал на Гърция в периода 5 март 1913–30 май 1917 г., 6 декември 1920–14 септември 1922 г.), крал Александрос I (1893–1920, крал на Гърция в периода 30 май 1917–12 октомври 1920 г.). Запознаваме се и с не толкова известни представители на буржоазната класа, какъвто е и идеалистичният поет Сарандарис (1908–1941).

Но в центъра на събитията се откроява образът на лекаря Константинос М. Романът проследява житейския му път от малкото селце Камбос в Месения до Атина, избора му да следва медицина, стремежа му да натрупва все повече знания, да се бори с неправдата и да помага на хората. Той е директен участник в почти всички важни събития през годините, в които се изгражда една нова Гърция, освен това непрекъснато анализира, коментира, оценява случващото се, като по този начин въвлича читателя в един своеобразен мисловен диалог и му разкрива богатата палитра от чувства, толкова характерна за гръцката душевност – от една страна, дълбок патриотизъм, романтична визия за миналото и гръцките герои, но от друга, разочарованието от корупцията на властимащите и желанието Гърция да постигне повече, да обогати духовния, културния и обществения си живот. През 1911 г. Константинос М. става депутат в гръцкия парламент, като не престава да влага всичките си усилия в развиването на гръцката наука и да се утвърждава като една наистина всепризната и уважавана личност.

Макар че романът акцентира върху историческите факти, дори стигайки до своеобразна документалност, все пак личната перспектива присъства във всеки един момент и служи като свързващо звено между различните събития и персонажи. Всъщност Каролина Мерминга разкрива човешката страна на историята, понякога дълбоко заровена под фактологичната й конкретика.