Григорий Сковорода - Басни - Философски трактати

Григорий Сковорода (1722-1794) е изтъкнат украински философ, баснописец, просветител и педагог. Роден е в бедно казашко село. Постъпва в Киево-Могилянската академия, където си спечелва уважението на преподавателите, защото по всички изучавани предмети винаги е първи сред учениците. Увлича се по изучаването на езици, литература и философия. Става полиглот, пътува много из Централна Европа и посещава Полша, Унгария, Австрия, Прусия, Италия. Учи в Университета в Хале.

Когато се връща в Украйна, става преподавател в Переяславския колегиум (по-късно преобразуван в Духовна семинария). Там обаче влиза в конфликт с епископа заради неграмотността на духовенството в областта на изкуството. В резултат на това е уволнен. Става частен учител на сина на богат земевладелец. Поканен е да преподава поетика в Харковския колеж, но му налагат да приеме монашеството. Той обаче заявява, че не желае „да увеличава броя на фарисеите“, освен това учи младежите там не на религиозни догми, а на „търсене на човека в себе си“. Отново е уволнен.

Последните 25 години от живота си проповядва възгледите си сред хората. Облечен бедно и само с най-необходимите неща и книги в чантата си, той обикаля селски колиби и богати имения, като образова хората. Славата му се разнася надалеч – едни го критикуват, други го хвалят, но всички искат да го видят. През този период написва голяма част от произведенията си.

Според легендите той сам изкопал собствения си гроб, легнал в него и заспал завинаги, облечен в чисти дрехи и сложил ръкописите под главата си. След смъртта му неговите творби се преписват, печатат и разпространяват.