Хаунебу - Тайните досиета

ЧИНИЯ, ПЪЛНА С ТАЙНИ

Тъмна звезда се разбива, изливайки светлината си в пепел. Разумът се разкъсва, силите се откъсват от оста. Прожектор търси грешки в облаците на заблудата. Дали да тръгнем, ти и аз, докато можем – през преходния нощен водопад от диаманти? – Dark Star, Грейтфул дед

Мистерията на чиниите всъщност започва преди Втората световна война, но по време на войната и малко след това явленията летящи чинии, летящи бумеранги, летящи предмети с форма на пура и други започват да заливат небесата на света. Какво, за бога, става? Нападнати ли сме от друга планета? Според пресата и военните никой не знае със сигурност.

Наистина ли е имало НЛО в небето? В по-късните години различни скептици и скептични общества популяризират мнението, че в действителност не е имало необясними летящи машини в небето, било е свръхактивното въображение на хората в годините след Втората световна война. Все пак дали това наистина е добро обяснение за голяма част от явленията НЛО? Със сигурност не. Съществуват доказателства, че кораби от други планети посещават Земята. Съществуват също доказателства, че германците са проектирали и изграждали летателни съдове от дисков тип по време на Втората световна война и може би преди това.

РАЗПРОСТРАНЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ ЗА ГЕРМАНСКИТЕ ЛЕТЯЩИ ДИСКОВЕ

От около 1990 г. изследователи в Европа, Австралия, Америка и други страни получават документи, които показват дизайна на германските летящи дискове. Появяват се и редица любопитни снимки на летателните апарати в полет и на земята. Те са получени благодарение на любопитно „изсипване“ на документи от германец, живеещ в Лондон, на име Ралф Етъл. След това Ралф Етъл се съюзява с друг германец на име Норберт Юрген Ратхофер (понякога изписван с двойно „т“, а понякога само с едно „ф“, а понякога с тире между Юрген и Ратхофер).

Около 1989 г. двамата издават книга, озаглавена UFO – Das Dritte Reich chlägt zurück? („НЛО: Третият райх отвръща на удара?“21). В книгата са публикувани снимки и планове на корабите „Хаунебу“, „Врил“ и „Андромеда“. През 1992 г. те пишат и издават втора книга, озаглавена Das Vril-Projekt: Der Endkampf um die Erde („Проектът „Врил“: последната битка за Земята“). Същата година издават и едночасов документален филм на немски език, наречен UFO – Geheimnisse des 3. Reichs („НЛО: тайните на Третия райх“). Филмът е пуснат на екран в Австрия през 1992 г., но има ограничено разпространение. Продаден е и като видеокасета и изглежда съмнително, че някога е бил излъчван по телевизията в Австрия, но може да е бил продаден на телевизионни канали в други страни.

Тези документи за „Хаунебу“ и „Врил“ са публикувани отново през 1996 г. в книга на немски език, озаглавена Die Dunkle Seite Des Mondes („Тъмната страна на Луната“)23 от „Брад Харис“ и издадена от Pandora Books в Германия. За тази книга на немски език се твърди, че е превод на книга на английски език, предполагаемо публикувана няколко години по-рано.

Посочената книга на английски език обаче никога не е съществувала и изглежда, че „Брад Харис“ е фалшиво име на някой немски автор, може би Норберт Юрген Ратхофер. Книгата съдържа редица документи за „Хаунебу“ и „Врил“ и аз препубликувах някои от тези илюстрации в актуализираната версия на моята книга Man-Made UFOs („Произведени от човека НЛО“)16. Виждаме хитър начин да се извадят на бял свят противоречиви документи – не другаде, а в Германия – за корабите „Хаунебу“ и „Врил“, за които се говори от десетилетия. В Германия има строги закони за символите и речта, свързани с нацистката епоха, а свастиката е забранена за публична употреба, включително в списания, книги и плакати. Снимките на въздухоплавателните съдове „Хаунебу“ или „Врил“ нямат свастики, което позволява да бъдат разглеждани в Германия. Когато върху тях има символ, е германският кръст. По-късно се твърди, че върху въздухоплавателните съдове „Хаунебу“ и „Врил“ е стояло логото на Черното слънце, вместо Германския кръст. В Австрия няма същите закони, забраняващи обсъждането или изображенията на нацистите, и това е причината филмът UFO-Geheimnisse des 3. Reichs да е пуснат в Австрия, а не в Германия.

Филмът може да бъде намерен на уебсайта IMDB, където научаваме, че англоезичната версия, наречена UFO Secrets of the Third Reich („Тайните на НЛО на Третия райх“), е пусната в Австрия през 1998 г. Краткото описание гласи: „Какво са знаели германците и Хитлер за Вселената и НЛО? Този документален филм разкрива някои от мистериозните знания, които са били налице по време на Третия райх.“ Разбираме, че двамата сценаристи са Юрген Ратхофер (сценарий), Ралф Етъл (сценарий). Освен това се казва, че в документалния филм участват Ернст Харманщайн, Волфганг Пампел, Ойген Ларди и редица други.

И така, очевидно Норберт Юрген Ратхофер и Ралф Етъл стоят зад публикуването на повечето от документите за „Хаунебу“ и „Врил“, но дали те заслужават доверие? Кой стои зад това „изсипване“ на документи? В английската версия на този документален филм, пусната в Австралия през 1996 г., в началото разказвачът обявява, че материалът е дошъл от „австрийския клон на Рицарите тамплиери“. Някои твърдят, че материалът е дошъл от австрийския клон на обществото „Врил“.

Американецът, който има най-големи познания за тези документи, е Хенри Стивънс – калифорнийски изследовател, който от десетилетия изучава немските летящи дискове и други секретни технологии. Стивънс е поддържал контакти с няколко германски изследователи по този въпрос и е автор на редица книги, сред които Hitler’s Flying Saucers („Летящите чинии на Хитлер“)34 и Dark Star („Тъмна звезда“)46.

В лична кореспонденция Стивънс ми каза:

От години бях подозрителен към „Изсипването на документи от Етъл“. Все още съм. Това е прекалено добро. Онова, което ме накара да преоценя позицията си, беше покойният Хайнер Геринг, който беше прям човек, без излишни приказки. Както споменах, той посетил Ландиг [бивш офицер от СС и автор на измислени книги за германските летящи дискове и тайни бази] точно преди смъртта на Ландиг и му показали досиетата на Ландиг. Очевидно е, че Ландиг не е разказал много неща в романите си. Хайнер дойде от тази среща, говорейки за чиниите „Врил“ и „Хаунебу“ така, сякаш са истински.

След това в първата ми книга [Hitler’s Flying Saucers – „Летящите чинии на Хитлер“] има доклад на ФБР за чиниите с полево задвижване (докладът Gut Alt Golssen), който много добре се вписва.

Не знам дали Хайнер е вярвал на всички приказки на Tempelhofgesellschaft [Общество „Темпелхоф“] за „Хаунебу“, медиумите, борбата с други светове и т.н. По-скоро се съмнявам, че е вярвал в това, а и аз със сигурност не го вярвам. Въпреки това той съобщава за някои от тях, вероятно въз основа на онова, което е открил при Ландиг.

Хайнер беше моят източник по отношение на изсипаните от Етъл документи. Той ми го обясни. Сами по себе си Етъл и Ратхофер не са достоверни източници в моите очи. Ратхофер е бил охранител или пазач, който е твърдял, че членува в посоченото по-горе тайно общество. Етъл е бил режисьор и е искал да бъде голям продуцент. Нека ти дам един пример.

Продуцентската/филмовата компания на Етъл е обявена в несъстоятелност в Германия – много важно събитие в Германия. Етъл обаче въпреки това е искал да направи пари от филмите, принадлежащи на компанията, и е разполагал с мастъркасетите. Той продава правото да бъдат копирани на човек в Нова Зеландия или Австралия. Разбрах за действията м,, осъзнах, че вероятно е незаконно, но моят приятел по онова време Волф Лайтхард – германец, който живееше близо до мен, също искаше правата. Те се свързали и за 500 долара той купил правата на UFOs Secrets of the 3rd Reich („Тайните на НЛО на Третия райх“), но не и изключителните права. И така, Етъл обикалял света и продавал правата на този филм, който е направил, но технически филмът е част от банкрут.

Освен това Етъл и Ратхофер имали някакъв интерес към компания за пост-продукция в Австрия, която можела да прави дигитални изображения. По онова време се обадихме на тази компания и когато споменахме името на първия филм или имената Етъл и Ратхофер, хората не можеха да избягат достатъчно бързо.

На [българо-американския изследовател] Владимир Терзийски бяха дадени няколко снимки на „Хаунебу“ като НЕГАТИВИ. Това имаше голяма достоверност в моето съзнание, тъй като не си спомням някой да е фалшифицирал негатив. Мисля, че тези снимки бяха в първата ми книга [Hitler’s Flying Saucers – „Летящите чинии на Хитлер“]. Владимир посети и двамата с онзи японски снимачен екип за НЛО. Владимир беше учил в колеж в Япония и говореше японски. Нито Етъл, нито Ратхофер обаче говореха английски, затова намериха местен човек, който да превежда на английски по време на посещението – Ян ван Хелсинг – конспиративният писател, известен и като Ян Удо Холей.

Горе-долу по онова време започнах да се обръщам все повече към хората, които изследват долината Йонас като по-добри източници в Германия, както и към Фридрих Георг. Тези хора не отричаха „Хаунебу“, но също като мен се опитваха да го държат на една ръка разстояние. Единственият, който прие изцяло разказа за „Хаунебу“, беше геофизикът д-р Аксел Щол.

Все още не знам със сигурност нищо за цялата история с Етъл/Ратхофер/„Хаунебу“.

След това във втория имейл той каза: 

Забравих две неща:

1. Kugelblitz (кълбовидната мълния) на Веско беше препратка към плазмената природа на двигателя на „Хаунебу“. Никога не съм го изтъквал, а е трябвало да го направя.

2. Немската история за летящи дискове на Майкъл X. Бартън съдържа описание на „Хаунебу“. Той е отбелязал няколко, може би около 8, чудодейни оръжия. Едното е нарекъл „магнитна бутилка“ или летящата магнитна бутилка – някакъв летящ кораб, който звучи много като „Хаунебу“.

И така, Хенри Стивънс вярва, че документите, отнасящи се до въздухоплавателните съдове „Хаунебу“, „Врил“ и „Андромеда“, са автентични, въпреки че остават въпроси за произхода им; той няма особено високо мнение за хората, които ги публикуваха. Стивънс споменава доклада на ФБР за чиниите с полево задвижване, който нарича доклад Gut Alt Golssen, като факт, който го е убедил, че дисковете „Хаунебу“ са построени и използвани по време на войната и след това.

Докладът Gut Alt Golssen всъщност са два доклада на ФБР от 7 и 8 ноември 1957 г. От тези доклади по Закона за свобода на информацията могат да се научат сведения за действащи кораби „Хаунебу“. Друг пример са наскоро публикуваните доклади на ЦРУ. В докладите на ФБР се известява, че свидетел е видял въздухоплавателен съд, идентичен с „Хаунебу“, в германския град Гут Алт Глосен. Стивънс казва:

Въпросните досиета са доклада Gut Alt Golssen с номера 62-83894-383, 62-838994-384 и 62-83894-385. Датата им е от 11.07.1957 г. до 11.08.1957 г. Те се отнасят до полски имигрант, който тогава живее в САЩ и съобщава на Бюрото за военния си опит с надеждата, че може да хвърли светлина върху наблюденията на НЛО, видени в Тексас по онова време.