Хипатия – настоящи врагове с древни лица

Хипатия е единствената жена, призната за универсален гений от калибъра на Питагор, Архимед, Авицена, Леонардо Да Винчи, Коперник и Айнщайн. Изявила се е най-вече като философ, математик и астроном. Живяла е в края на IV век (350-370 – 415 г.) в Александрия, която по онова време е била един силно развит, космополитен град, сборище на различни култури – от вече залязващото влияние на древните гърци и египтяни до все още процъфтяващото римско господство и възхода на ранното християнство. Имало е значително присъствие и на други древни народи, като евреи, готи, македонци и траки. Неслучайно Александрия се е считала за столицата на Африка, а който владеел Александрия, практически владеел и Африка.

В този велик за времето си град, включен в границите на Източната Римска империя, Хипатия е била една твърде забележителна личност. Според съвременниците й, тя е била превъзходна във всяка една област – не само с изключителната си интелигентност, но също така и с невероятната си красота. Освен това, блестящо се е проявявала във всичко, с което се е захванела, включително и в политиката.

Сократ Схоластик в труда си „Църковна история“ я описва така: „Имаше в Александрия една жена на име Хипатия, дъщеря на философа Теон, чиито постижения в литературата и науката надминаваха значително тези на всички други съвременни философи. Владеейки до съвършенство школите на Платон и Плотин, тя обясняваше принципите на философията на слушателите си, много от които бяха дошли отдалече, за да търсят съвет. Благодарение на нейното самообладание и изтънчени маниери, придобити чрез умствена култивация, тя не рядко се появяваше в обществото в присъствието на магистрати. Също така, тя не се свенеше да посещава събрания на мъже. За всичко това, поради извънредното ѝ достойнство и сила, хората ѝ се възхищаваха още повече.“

Като дъщеря на математик и философ от гръцки произход, Хипатия следва стъпките на баща си и създава собствена школа в Александрийския Музеон, където се е помещавала също и Александрийската Агора – най-богатата за времето си библиотека. При нея се стичат, жадни за познания или напътствие, много от най-влиятелните особи. Освен от описанията на историците, за трудовете й се знае твърде малко, тъй като повечето са унищожени. Известно е, че се е занимавала и с музика, правила е механични изобретения и е доразвила различни математически формули.

Интересното за автора е, че в тази книга, издадена за първи път в 1853 година, той описва една силно еманципирана жена, преди еманципацията на жените изобщо да е била актуална тема. Той твърди, че тази хроника, макар и романизирана, е написана въз основа на достоверни исторически факти и обширно изследване. Въпреки че авторът е отраснал в християнско семейство и, като цяло, защитава пламенно християнската вяра, се е опитал да представи, възможно най-обективно според вижданията си, идеологиите и настроенията, които са царели по онова време и които, в крайна сметка, са довели до развитията, косвено определили съдбата на тази изключителна дама,… за която аз, като жена, бях изумена, че никога не бях учила в училище и затова реших да преведа тази книга.

Тъй като авторът споменава различни исторически личности, места и концепции, които добавят допълнителнa есенция на сюжета, се постарах да включа кратки пояснения като бележки под линията и накрая на книгата, в азбучен ред, въз основа на допълнително проучване. Надявам се те да вдъхновят читателите за по-дълбоки лични изследвания. За мен това занимание се оказа един много добър урок по общи познания.

Приятно пътешествие назад във времето!