Ходом филм (има нещо гнило в този филм)

Предистория на Безгрешните.
Краят на август 2016, Италия. В края на деня елин успял режисьор, който снима „Ходом филм", послелният му пълнометражен филм,
слуша съобщение, оставено от жена му на телефона: „И днес, през целия ден, не отговори на нито едно мое обаждане. Винаги идвам на второ
място след хилядите ти мечти и лични начинания. Твърде много голини прекарах в очакване да ми отделиш повече време от обичайните изрезки.
За хиляден път ми обеща, че тази затлачена ситуация ще се промени, но и този път - нищо не се промени. Обичам те, но
не мога да продължавам така. Напускам те.“    Режисьорът, потънал в мисли покрай по­следната сцена, изоставя снимките и хуква при жена си,
за да се опита да задържи любовта им./
Заглавие, което е някакъв филм. Книга, която е един спектакъл. Стихосбирка, която е кинематографична поредица от образи.
Всичко това и много друго е „Ходом филм" на Доме Булфаро. Ако го разчетем по следите на Фелини и неговия „8 1/2" Булфаро влиза в живота
на един режисьор, който изведнъж се оказва засмукан от водовъртежа на своите творения, сред изгубени души, решили безспирно да вървят
докато намерят своето жадувано място под слънцето. Читателят (или зрителят) ще се окаже пред едно трагикомично представление
на човешката лудост, където границата между реалност и фантазия е разделена между авансцена и сцена, между фикция и поезия,
между дума и дума. Озовал се в една бездна сред насилени и пропилени съществунания, поетът, авторът ще може да се спаси и да спаси света,
застрашен от този Ход, единствено ако прибегне до най-революционния жест от всички възможни - изборът да повери своето спасение на ненасилието.
Фабио Ицо
 
за автора 

Доме Булфаро (1971) е поет, визуален артист и пърформър. Уникален със своята творческа енергия той е сред най-активните фигури в развитието на италианската поезия като пърформанс. Той е един от първите, които развиват и разпространяват т.нар. рoetry therapy в Италия.
По покана на Италианските културни институти в чужбина е представял италианската поезия в Шотландия, Австралия и Бразилия.
Съучредител е на LIPS - Lega italiana poetry slam и е автор на една за книга за това поетическо движение в международен и национален
мащаб „Guida liquida al poetry slam” . Основател и художествен директор на фестивала PoesiaPresente - един от най-важните фестивали за поезия
в Северна Италия. Негови стихотворения са превеждани и публикувани в САЩ (Ossa, един цикъл преведен през 2006 от Кристофър Ариго)
и в Обединеното кралство (3 Ictus. 2016) стихотворения в превод на Кристина Вити.
На тази книга, издадена за пръв път от „Скалино" през ноември 2016 на италиански език, е базиран и едноименният авторски спектакъл
на Доме Булфаро „Marcia film” (2016) с режисьор Енрико Роверис, който досега е поставял на сцена всички текстове на автора.