Хотелът на спомените

В този автобиографичен роман, създаден с географска и хронологична автентичност в стила на Елена Феранте и Карл Уве Кнаусгор, измислената и реално преживяна история се сливат, без явни препратки към живота на автора.

В целия текст е втъкана психологическата идея, че човешката душа е идентична с емоционалната памет, която в течение на живота се променя, пречиства от дребното и обогатява непрекъснато и неизбежно. В този смисъл ничия морална биография не е окончателна, докато не настъпи смъртта. Характерите в романа разказват събитията от и чрез паметта си, като дават предимство на спомена за емоциите си пред спомена за обстановката, където са се случили, и обстоятелствата, които са ги предизвикали.

Времето в романа е нещо повече от измерение, то е действащо лице.