Играй със сърце

В „Играй със сърце“ един възрастен се обяснява в любов на детето, което някога е бил. Един професор с множество титли ляга на пода и изучава смисъла на детството и играта – вън от културните обременености и норми. Играта е разгледана в универсалния си смисъл, като акт на близост и любов, като един общ език, на който децата с лекота общуват. Като един надрасов и културен код, обединяващ, а не разделящ хората.

В днешно време на играта не се гледа като акт на близост, възприемана е като изискване - учене на децата как да бъдат възрастни, директна подготовка за големия живот. Детството е откраднато, а играта отдавна не е свобода – тя е забрана. „Не играй с този или онзи, не играй така, играй по-тихо, играй иначе. Направо – по-добре не играй.“ Колко е важно да не забравяме да играем с децата си, ни напомня доктор Фред Доналдсън.

Разбирането на играта като загуба на време, като детинщина, с която не си заслужава един възрастен да се занимава, е път към загубата на човешкото, на основните ни ценности. Загуба на искреността и обичта, които, макар понякога отдавна закърнели, всички имаме дълбоко в себе. Когато възрастните обещаят на децата да си поиграят с тях и след това кажат „Не сега. Нямам време. Хайде друг път“, тази връзка започва да изтънява, докато накрая съвсем прекъсне.

Детето започва да свързва играта с нещо, което не му носи наслада, а разочарование, и накрая спира да търси близост с родителя. Отчуждава се. Затвореността и притеснението да се впуснем в играта ни отдалечават едни от други. Правят ни хладни и ни карат да забравим какво е чувството на топлота и обич.

В „Играй със сърце“ Фред Доналдсън не само посочва проблемите в отношенията между днешните възрастни и деца, но и дава отговори за разрешаването им. Откритостта, вниманието и отпускането на страха са първите стъпки към детето. Книгата е дълбоко философско и психологическо изследване на играта. Фред Доналдсън обединява в страниците си имената на Буда, Ганди, Свети Франциск от Азиси, Руми, Херман Хесе, Уилям Уърдсуърт, Карл Юнг, Луис Карол и Шекспир, цитирайки едни от най-великите им мисли, възхваляващи играта като извор на живот.