Имало едно време... два пъти

Интригуваща история, която за пореден път доказва умението на Тилие да ни държи в напрежение. Истинско изкуство!, Бернар Лею, RTL

Седемнайсетгодишната Жули изчезва през 2008 г., оставяйки една-единствена следа – велосипеда си, облегнат на дърво в гората. Това нещастие разтърсва Сагас, малко градче в планината, и смазва психически бащата на момичето – лейтенантa от жандармерията Габриел Москато, който започва разследване колкото безнадеждно, толкова и задълбочено и напрегнато.

В стремежа си да разбере какво се е случило с дъщеря му, един ден той се завръща в Сагас и се озовава в хотел „Фалез“, където Жули е работила лятото, преди да изчезне. Собственикът му дава достъп до регистъра на гостите и го настанява в стая 29 на втория етаж. Изтощен, Москато заспива и се буди посред нощ от силен шум – нещо се блъска в прозорците. Навън валят мъртви птици. Но това не е единственият странен факт. Габриел се оказва в стая 7 на партера на хотела. Объркан, той отива на рецепцията да изясни случилото се и там научава, че годината е 2020-a и са минали 12 години от изчезването на дъщеря му. Години, от които той няма никакъв спомен...