Имението с ягодите

Въпреки патината на времето, къщата беше прекрасна – точно каквато я помнех. Тавани по три метра и половина, високи прозорци, дюшемета, извито стълбищe... Сега, докато бях в градината, си спомних и как грижливо подбирах сочните узрели ягоди, които Бърт после използваше за своя все още непрочут пай; представих си пукащите семенца върху езика ми и прилива на лятна сладост с всяка хапка... Обърнах се с лице към къщата и се замислих за цялостната атмосфера на занемареност, покрила Имението с ягодите. Мегс нарочно го беше оставила да се съсипва – пишеше го в писмото, но нямах никаква представа за какво говори... Какво не ми бе казала?!

Сара наследява Имението с ягодите след смъртта на баба си Мегс и се заема да изпълни нейното желание: да върне блясъка на къщата. Временно изоставя проспериращия си бизнес в Ню Орлиънс и се връща на мястото, което все още чувства като свой дом. Намира най-подходящия човек за реставрацията – мъж с топли очи и мека усмивка...

Когато открива кутия с черно-бяла снимка, дървена къщичка, диамантен пръстен, а по-късно и загадъчен надпис „Ти държиш ключа към сърцето ми“, тя решава да остане по-дълго от предвиденото. Изненадана и любопитна, с помощта на приятелите на Мегс, обитаващи къщата, Сара разкрива неизвестни факти от живота на баба си. Младата жена подрежда пъзела на вълнуваща история за любовта, за смелостта да следваш пътя си, за тайните в своето семейство и за удивителната съдбата на една силна жена.

Сара разбира, че всеки човек има в живота си моменти, когато е изправен пред съдбоносен избор.
Мегс е направила своя! А какъв ще бъде изборът на Сара?