Империята трябва да умре

Необикновено увлекателна книга. Най-важният етап в историята на Русия става ясен благодарение на това, че хората, творили тази история, са показани удивително живи; понякога направо ти се иска да им кажеш: „Не, не трябва, това е грешка, вие погубвате Русия!“ Не мога да се сетя за нито една друга книга която така пълно, точно и мощно да представя на читателя смисъла на ключово историческо събитие.

— Владимир Познер, журналист и телевизионен водещ

Странно, че такава книга не е била писана по-рано. Спокойно, умно, пределно увлекателно изложение на събития, случили се преди сто години. Тази книга разказва как се движат механизмите на властта, как се прави историята на страната и как можем да я загубим.

— Текла Толстая, журналист и режисьор

Изглежда забравяме да се обръщаме назад и да си научаваме уроците; ала това е твърде важно умение за всяко общество, което иска да поддържа здравословна политическа среда. Зигар е един от онези важни мислители, които ни помагат да не губим паметта си, и така да съхраним ума си.

— Надя Tолоконникова, Pussy Riot

Четеш си тази книга и току си мислиш: съвсем като сега е, едно към едно; а този персонаж – та това е Путин, а пък онзи глупак е същият като този днешния, а пък ей този там – ами да, това е Навални! 

Какво си мисля по този повод ли? Ето какво: Когато духа вятърът на промените, издигай не стени, а платна. И се учи да ги управляваш.

— Слава Рабинович, инвестиционен финансист, икономически и политически анализатор

Зигар превръща Русия от края на XIX и началото на ХХ век в своеобразен ретро фейсбук: десетки персонажи, преминаващи от история в история, преплетени съдби, крехки алианси, скандални раздори, страстни сдобрявания. Спешно трябва да си вадим уроци от този опит със столетна давност. Ако тогава властта поне малко по-слабо беше завинтвала гайките и навреме да беше дала на страната достатъчно свобода, можеше да минем и без тези сътресения.

— Галина Юзефович, литературен журналист, Meduza

Завладяваща книга. Зигар, журналист по професия, подхожда към историята, сякаш я интервюира – слуша какво има да кажат участниците в нея и умело поставя всичко в контекст. Ако ви е нужна книга, която няма нищо общо с лавината от други революционни заглавия, която е добре проучена и още по-добре написана, която превръща историческите личности във ваши лични познати, която ви дава възможност да усетите дъха на смъртта в епоха, отдалечена от нас на век разстояние – прочетете тази книга.

— Foreign Policy

Лек като форма, информативен и провокиращ мислене у тези, които са склонни към подобно занятие. Това е точно онова изложение на историята, което лично на мен най-много ми допада: неемоционално-безпартийно, балансирано, аналитично и интригуващо. Много рядко съчетание.

— Григорий Чхартишвили, писател

Имало едно време една Руска империя, била тя силна и могъща, но гнила отвътре. И се разпаднала. И не било ясно кое повече е способствало за този разпад: талантът на тези, които си мечтаели да я затрият, или глупостта на онези, които я пазели. Разбира се, че дяволът е в детайлите, така че ето ви тук 1000 страници детайли и дяволи.

— Константин Милчин, главен редактор на сайта gorky.media

В забележителния труд на Михаил Зигар много подробно се разказва как Русия се е търкаляла към своя крах, поради какви грешки и престъпления този крах е ставал неизбежен. Добре е творците на сегашната история да я прочетат, да помислят и да си извлекат урок.

— Владимир Войнович, руски писател

Струва си да бъде прочетена. Тази книга разказва историята на страната през окуляра на руското общество, а не само от гледната точка на владетеля и държавниците. Основната цел на Зигар е да докаже, че всеки член на обществото може да допринесе за историческото развитие на една страна и да бъде двигател на промяна.

— RussiaList.org

Живото чувство на хаос, на безпорядък, както и многообразието от идеи, въвели Русия в XX-то столетие са добре документирани в четивен, журналистически стил. Това въздействащо описание на предреволюционна и революционна Русия ще заинтригува както любопитни читатели с незначителна подготовка по темата, така и онези, които се вълнуват от една по-различна гледна точка.

— Library Journal

Съчетание от безпристрастно изложение и първични източници. „Империята трябва да умре“ е ценен справочник и четивно, вълнуващо въведение в руската история на XX век.

— Historical Novel Society

Зигар гледа на историята с око на репортер. „Империята трябва да умре“ е тъпкана с удивителни детайли, за които всеки редактор на вестник би дал мило и драго.

— The Calvert Journal