История на златодобива по българските земи

Природните дадености на българските земи предопределят важната роля на златодобива в историята на Мизия, Тракия и Македония.
В периода на разцвет на европейската енеолитна цивилизация по нашите земи е добито и обработено първото злато в света (4500-4000 г.пр.Хр.) През Античността, в продължение на хиляди години, най-известните тракийски рудари - бесите, усилено разработват златните и сребърните находища на Халкидическия полуостров, в планината Пангей, в Родопите и в западната планинска област на Тракия. Тук, по времето на Филип и Александър Македонски, са извършени огромни минни работи, сравними със строителната дейност на пирамидите в Египет, а годишното производство на злато достига впечатляващи размери. По време на Римската империя във всички златорудни райони е добивано злато и сребро, а хиляди работници са се трудили по златоносните разсипи по долината на Огоста, Струма и Марица.
В книгата е направена оценка за количеството злато, добито в периода 1400-1900 г. - 73 т. Накратко е разгледан златодобива в България през ХХ в. и е пресметнато, че за този период у нас са получени ок. 100 т. злато, основно от медно-златни мини "Челопеч" и "Елаците". Като приложение към книгата е даден обширен списък на селищата, в чието землище е имало стар златодобив.