Исус Христос - власт и политика

През 31 г. сл. Хр. Римската империя е разтърсена от срив във властта. По обвинение в заговор загубва поста и главата си любимецът на император Тиберий началникът на преторианската гвардия и пръв министър Луций Елий Сеян. Назначените от него висши сановници изпадат в немилост. Сред тях е и управителят на далечната римска провинция Юдея - прокураторът Понтий Пилат. И без това непокорните юдейски поданици вече два пъти открито се бунтуват срещу неговата власт. Но обществено-политическата криза в провинцията е и криза на обществените авторитети: свещениците-садукеи от Соломоновия храм са мразени от народа заради сътрудничеството си с римляните, доскорошните фарисейски лидери също са отхвърлени - заради лицемерието и високомерието си. С известна симпатия се ползват единствено зилотите - антиримските бойци от галилейските гори. Но недостатъчна, за да обединят народа около себе си.
В една съботна сутрин, в синагогата в граничния галилейски град Назарет, млад мъж на име Исус цитира свещените книги. И обявява себе си за Месия - Божия Син, Юдейския цар, който ще освободи пленниците и ще пусне на свобода угнетените.
Юдея вече никога няма да бъде същата. Както и Римската империя. Както и целият свят.