Из стопанското минало на Габрово

Предговор

У всеки народ, който с любопитство учи своята история, почти всякога ще намерите по-здраво съждение и върху настоящите му работи, и върху условията на напредъка, и върху шансовете на бъдещето му., Гизо

Миналото на нашите градове отдавна интересува отделни лица и организации. Едни вече успяха и излязоха с обработени материали за своите родни селища, с отделни статии, отделни книги, сборници и пр. Други пък, поединично или групово, бързат да събират материали, за да догонят изпреварилите ги. Добри инициативи, които утре ще дадат ценен материал за доизграждане общата история на нашето отечество. Но като чете човек тия издания, като вижда какви материали предимно се търсят и събират, хвърля се в очи, че на стопанското минало много малко място и време се отделя.

Зачекват се доста нашироко разни страни от живота на тия градове, предимно духовните и политическите прояви, от един век насам; застъпена е доста нашироко революционната дейност на гражданин и селянин, както и остатъците от чужди култури, а върху поминъка на жителите им, начина на размяната и пр. се казва или много малко, или почти нищо.

Стопанското минало на нашите градове, струва ни се, не би трябвало да се оставя на заден план: то е ценно градиво не само за общата стопанска история на България, каквато история досега нямаме и която стои забулена с гъстия воал на миналото, но и за цялата ни културна и социална история. Изхождайки от гореказаното, ние още в началото на нашите изучавания, 1902 г., обръщахме голямо внимание и на стопанското минало. За 24 години се събра доста материал. От него предпочетохме да обработим по-напред тоя, който се отнася до стопанската дейност на габровци, дейност, която издигна града в предосвободителната епоха като духовен, а в следосвободителната – като индустриален център.

За да погледнем колкото се може повече назад и да надникнем по-дълбоко в близкото и по-далечно минало на стопанско Габрово, без да изхождаме от каквито и да било теоретически предпоставки, избрахме пътя на по-голямото съпротивление: да се доберем колкото е възможно повече до писмени първоизточници. Такива на пръв план са стари тефтери и писма, писмени документи от различен характер и разни епохи и разпит на стари, живи свидетели. След това вече идват данните из разни книги и периодически издания на чужди и наши автори. Така ние успяхме да съберем фактически материал и то само за един период от 150 години насам. Всички по-нататъшни усилия да проникнем в още по-далечно стопанско минало на Габрово, останаха напразни. Ето защо за начало на и първичен развой на промишлеността в Габрово въз основа на събрания материал ние не можем да говорим.

В нашите издирвания ние се ограничихме главно с епохата до Освобождението, защото нейното изучаване не търпи отлагане: писмени документи се губят и унищожават, а старите хора, живи свидетели на близкото макар минало, си отиват един по един. Що се отнася до следосвободителната епоха, фактическият материал е налице: много от съвременниците са живи; тефтери, писма, официални данни и литература са в изобилие. И затова всичко, което сме казали за последната епоха, с малки изключения, е кратко и в по-общи думи.

В основата на настоящия труд легнаха материали, събрани от 38 разни стари тефтери, между които само един еснафски; много фрагменти от такива, една кондика и повече от 1500 разни писма, копия и др. документи на габровски търговци и занаятчии все отпреди Освобождението.

Между тефтерите най-ценни се оказаха следните: 1) търговския тефтер на х. Христо Рачков (1782-1828 г.), който се намира в Софийската народна библиотека в Архива на Възраждането под № 7807; тефтерите на Бр. Къню и Геню Сахатчийски (1809-1830 г.), които се намират в музея на Историографското дружество „Габрово“ в Габрово; 3) тефтерът на Ив. Симеонов от 1812 г., съхраняван във Варненския архитектурен музей, отдел XIII, Д. № 20, II.; 4) тефтерът на Кънчо С. Салман от 1855 г., съхраняван в Софийската народна библиотека № 825 (435); 5) тефтерът на Добри Стоянов (1855-1878 г.), съхраняван в Историографското дружество „Габрово“ в Габрово; 6) тефтерите на  Илия К. Сахатчиев (1860-1885 г.); 7) тефтерите на Ив. К. Калпазанов (1860-1880); 8) тефтерите на Цончо Пенчев (1870-1877 г.); 9) тефтерче на Тотю Антипов (1860-1885 г.); 10) тефтерът на Стойко Ив. Разпопов, от 50-те и 60-те години на XIX век, съхранявани всички в същото дружество; 11) тефтерче на Янко С. Арнаудив от 60-те години на XIX век; 12 църковни книги и др.

Повечето от писмата бяха от 1850-1880 год. Значителен брой обаче имаше от края на XVIII и началото на XIX век.

В разчитането на тия тефтери, писма и др. документи, със стари и по-нови почерци, изпъстрени с разни съкращения и условни знаци, срещнахме големи мъчнотии. Голямата загуба на време и продължителните усилия за дешифрирането на тия тефтери и писма ни наведоха на мисълта да дадем тук някои от съкращенията, условни знаци и лошо писани букви за улеснение на тия, които биха тръгнали по нашия път да използват същите и подобни тям документи.

Усилено събиране на тия стари писмени документи почнахме от 1920 година. Ако тяхното събиране бяхме почнали по-рано, например в 1902 година, когато захванахме да събираме сведения от отделни лица, настоящият труд щеше да има малко по-друг вид, неговата пълнота щеше да бъде по-голяма. Например колкото стари копирни книги, търговски тефтери и снопове писма, останали от преди Освобождението, поради липса на внос на хартия, бяха унищожени през време на голямата война.

Копирните книги се изгориха за цигарени книжки, а тефтерите и писмата заместиха амбалажната хартия. Лошият обичай пък от Освобождението – при ремонт на стари къщи или при направата на нови на тяхно място да се събират всички стари хартии (вестници, пергаменти, тефтери, писма и др.) от тавани, мазета и скривалища и накуп безразборно да се изгарят като непотребна вещ, „да не се боклучи в новата къща“ – какво нещо е унищожил! Това обстоятелство ни навежда на мисълта: ако веднага след Освобождението бе се явила инициатива за събиране навсякъде из България на подобни документи – какъв богат материал щяхме да имаме днес. Наистина, имало е такива частични инициативи, но от единични камъни къща не се прави.

Така покойният Райчо М. Каролев, директор на Априловската гимназия в Габрово, основа още в началото на 80-те години музей при гимназията за събиране на подобни материали, но за съжаление неговите приемници не продължиха делото му. Наопаки, Министерството на народното просвещение наскоро прибра по-ценното и го пренесе в София, което нещо обезсърчи габровци и ги направи апатични към търсене, събиране и даряване на подобни предмети.

Да кажем няколко думи за разпита на съвременници и стари хора (селяни, граждани), отделни майстори, работници, търговци и индустриалци.

За да се доберем до възможно по-пълен разказ или по-точно описание на различни манипулации в занаятите например, ние за едно и също нещо сме разпитвали по няколко души, всякога по предварително изработена програма-въпросник. За проверка на паметта и разсъдъка на по-стари хора ние сме ги разпитвали за едно и също нещо по няколко пъти и в разни времена, през ден, през седмица, дори през месеци, за да видим дали отговорите са тъждествени. Разпитваните бяха хора все от 60 години нагоре, между които доста от 85-90-годишна възраст. По-млади от 50 години са разпитвани много малко – само такива, на които бащите им са били търговци, занаятчии, кираджии или кърджии. При противоречиви сведения сме прибягвали до очна ставка. Най-после, влизали сме и в лична кореспонденция с някои лица за проверка и добиване на нови данни.  

От всички разпитвани най-ценни сведения ни дадоха следните лица от Габрово: Христо Гъдев, Христо Бобчев, Иван П. Червенаков, Евтим Килифарев, Иван. П. Златин, Райчо М. Каролев, Цанко Р. Цанков, Цончо Пенчев, Ангел И. Султанов, Никола Ямантиев, Еню Цв. Каролев, Цвятко Д. Самарджиев, Пенчо Сватов, Мара П. Селвелиева, Цвятко Бояджиев, Христо Мароков, Рачо Шипчанов, Рачко Пайнавелов, Васил Дюзтабанов, Мария Каишева, Неда Бончева Сапунджиева, Стоян Нанев, Хр. С. Екимов, Хр. Ц. Екимов, Д-р Христо Иванов, Д-р Ботю Шанов, Васил Халачев, Пена Цончева, Йонка Пинтева, Иван Г. Екимов, Христо Кюрпев, Пею Узунов, Иван Т. Килифарев, Цанко х. Стойчев, Ив. Тумбев, Ангел Д. Стоянов, Георги Т. Рашеев, Васил Тюлюмбаков, Христо Пеев, Велчо Лазаров Велчов, Пенчо Тодоров, Милко Стоянов, Христо Королев Врабчев, Ив. Лунгов, Марин Драганов и др., а от Габровска околия – Иосю Узунов, Ив. Цв. Узунова, Руси Михов, Колю Балабанов, Досю Иванов, Тодор Недялков, Иван Недялков, Иван Димитров, Недялко Попов, Разо Иванов, свещ. Серафим, Иота Донкова, Пена Савчева, Колю Куюмджиев, Симеон Дренков, Тодю Мелешков, Колю Христов, Георги Тотев, Иван Бурената и др.

Тук считаме за свой приятен дълг да изкажем най-голяма благодарност на всички, които бяха тъй отзивчиви при събирането на материала.

Що се касае до литературни извори, такива ние използваме доста, обаче изваденият фактически материал, макар и малко, беше подробен и съпоставен с тоя, добит от първоизточниците. Защото, нека не го крием, между авторите има и такива, които са били въведени в заблуждение, като например професора по география от колежа Станислас от Париж, който нарича Габрово Nicopolis ad Haemum.

Друг пък, например Mayer, казва, че като минал през Габрово, видял край реката Янтра много водоскоци, на всеки от които имало направена ковачница и чуковете им надавали такъв шум, че приличало на бученето на ада . А знае се, че ковачници край реката не е имало, че по нея са били нагласени само точила без никакви чукове. Същият автор, по към края на статията си, отива дотам, че във възхищението си от панорамата, която му се е открила от върха на Балкана, вижда куполите на Цариград.  

Съдържанието на настоящия труд разделихме на 5 отдела, предшествани от общи бележки за Габрово и Габровско, които са една кратка и сбита извадка от друг наш ненапечатан още труд за Габрово. С тях ние целим да дадем на четеца една обща, макар и бегла представа за Габрово и Габровско, преди да навлезе в тяхното стопанско минало.

Отдел първи застъпва няколко, макар и слабо развити, селско-стопански форми на дейност.

Във втория отдел се дават сведения за домашната индустрия, намираща се изключително в ръцете на габровската жена.

В отдел трети и четвърти се описват по-важните и диференцирани стопански форми на дейност – занаяти и търговия.

По-големите и по-важните занаяти, които издигнаха Габрово, описахме колкото бе възможно по-пълно, а по-дребните, които не са играли голяма роля в стопанството – по-накратко: данните за тях бяха по-оскъдни. Те са отбелязани повечето за пълнота.

При описание на отделните занаяти държахме твърде много на производствената техника и на техническата терминология като доста интересни страни за бъдещите историци на занаятчийството у нас, а така също и като материал за филолози и техници при създаване на народна техническа терминология.

Отделът „търговия“ е написан по-трудно, поради това, че материалът бе много разпръснат, а старите търговци от преди Освободителната война бяха вече покойници, когато почнахме да събираме материала. Що се касае до оценките на всички стоки и предмети в приложените  накрая таблици, те са взети изключително от тефтери и писма от 1782 до 1882 год.

За пътищата, превозните средства и общо за кираджийството сме използвали най-много разказите на старите кираджии, които с коне и коли са бродили нашир и надлъж по целия Балкански полуостров. За кърджийството пък са разпитвани както много кърджии, така и останали стари хора, синове и дъщери на такива от предосвободителната епоха. Тефтерчетата – растели (един вид фактури) на търговци, които са снабдявали кърджиите с габровски стоки, също бяха използвани.

В отдел пет са описани габровските текстилни фабрики към 1904 година, които са начало на едрата индустрия в Габрово. Като габровец и съвременник на тяхното възникване, като длъжностно лице (околийски и болничен лекар в Габрово) и познат с работници и работодатели, нам се отдаде, с личен разпит, измервания и преглед, да направим възможното и най-точно описание.

Като прибавка към тия пет отдела ние даваме две биографични скици: на търговец от края на XVIII и началото на XIX век и на занаятчия-индустриалец от последните две десетилетия на предосвободителната епоха и първото десетилетие след освобождението. Избрахме именно тия две лица, като интересни и поучителни типове, които, почвайки с нищо, чрез труд и постоянство, достигат завидно положение за времето си. Единият от тях е интересен още и с това, че от обикновен занаятчийски чирак става майстор-занаятчия, който прави един преход към манифактурната форма в производството, за да мине веднага след Освобождението към едро капиталистическо производство.  

Тук считаме за необходимо да отбележим, че една малка част от настоящия труд сме печатали като отделни монографии в списанието на Българското икономическо дружество и в Известията на етнографския музей. На тия монографии, поправени и допълнени, даваме място в настоящата книга.

В текста се споменават много имена на габровци, някои дори често се повтарят. Поменаваме и лица от други български градове, както и от чужбина. Това направихме нарочно, понеже пишем за даден град, а не общо за България, защото тези имена може би ще послужат на други да открият търговски връзки на свои съграждани с Габрово и габровци. Със същата цел поменаваме доста често и имената на разни градове.

Настоящият труд не е изчерпателен и няма тая претенция. Неговото появяване се дължи не само на желанието ни да изпълним един дълг към родния град, но и да вземем макар скромно участие в градежа на стопанската история на нашата страна. В това отношение особено много може да направи Съюзът на градовете в България – при ценното съдействие на Занаятчийския съюз и онова, на нашата академическа младеж – стига само членовете на този съюз, господа градските кметове, да си вменят в длъжност още една благородна инициатива край другите, които са си набелязали. По този начин в едно недалечно бъдеще ще имаме не само по-пълна обща, но и стопанска история на България.

София, Рождество, 1929.                                 

Д-р Петър Цончев