Изкуството да се сбогуваш

Аксиния Михайлова, поет и преводач, е родена на 13 април 1963 г. в с. Ракево, Северозападна България. Завършва Френска езикова гимназия „Анри Барбюс“ във Враца (1982) и Научна информация в Държавен библиотекарски институт – София (1984). През 1991 г. се дипломира като магистър в СУ „Св. Климент Охридски“ в специалност „Българска филология и Френски език“ във ФКНФ (Факултет по класически и нови филологии), а по-късно завършва специализация „Английски език и литература“ в същия университет (2009).

Работи две години в Справочен отдел на Областна библиотека в Шумен в периода 1984/86, сътрудничи като редактор и преводач в издателство „Парадокс“ 1994/95 и е един от основателите на първото частно литературно списание в България „Ах, Мария“, където е член на редколегията му и до днес.

От 1991 г. работи като преподавател.

Нейни стихове са печатани в различни литературни списания, вестници и антологии в България и чужбина. Публикувани са в Канада, САЩ, Мексико, Колумбия, Франция, Белгия, Фландрия, Италия, Испания, Румъния, Молдова, Словакия, Чехия, Словения, Сърбия, Хърватска, Македония, Гърция, Литва, Латвия, Турция, Египет, Индия, Япония, Китай.

Съставител и преводач е на Антология на съвременната литовската поезия (ФБЛ, 2007), Антология на съвременната латвийска поезия (ФБЛ, 2008), както и на повече от тридесет и пет книги с поезия и проза. Сред преведените от нея автори са Жорж Батай, Жан Жьоне, Ги Гофет, Венюс Кури-Гата, Силви Жермен, Пиер Буржад, Жан-Клод Вилен, Роз-Мари Франсоа, Хориа Бъдеску, Фабио Ското, Владас Бразюнас, Корнелиус Платялис, Марцелиюс Мартинайтис, Дагния Дрейка, Александър Чакс, Линда Мария Барос, Лилиан Вутерс, Анизе Колц, Ламберт Шлехтер, Алекси Жени, Франсоа Вейерганс, Жан-Кристоф Рюфен.

През 2002 г. участва в учредяването на поетическото движение Cap à l’Est в Будмерице, Словакия, обединяващо френскоговорящи поети от Средна и Източна Европа под егидата на „Театър Молиер – Дом на поезията“, Париж.

Участвала е в множество европейски и световни поетични фестивали, форуми и литературни четения във Франция, Белгия, Великобритания, Швеция, Словакия, Литва, Латвия, Словения, Румъния, Северна Македония, Турция, Китай и Тибет.

Член на българския ПЕН-клуб, Съюза на преводачите в България и Сдружението на българските писатели.

Живее и работи в София.

Носител на литературните награди:

• Христо Фотев (2012) за „Разкопчаване на тялото“;
• Милош Зяпков (2012) за „Разкопчаване на тялото“;
• Гийом Аполинер, Франция (2014) за „Ciel à perdrе“;
• Иван Николов (2015) за „Смяна на огледалата“;
• Макс Жакоб, Франция (2020) за „Le baiser du temps“;
• Годишната награда на Съюза на литовските писатели за превод на избрани стихотворения на Марцелиюс Мартинайтис, публикувани в поетичния сборник „Необикновено е да си жив”, Вилнюс (2009);
• Награда на името на латвийския поет Александър Чакс за превод на избрани стихове на поета, публикувани в поетичния сборник „Огледала на въображението“, Рига (2009);
• Удостоена с най-високото отличие на Република Латвия – Рицар на Ордена на Трите звезди, Рига (2010).