Изкуството на романа

Какво е романът? Има една чудесна еврейска поговорка: Човек мисли, Бог се смее. Вдъхновен от тази сентенция, обичам да си представям как един ден Франсоа Рабле е чул смеха на Бог и именно така се е родила идеята за първия голям европейски роман. Харесва ми да си мисля, че изкуството на романа е дошло на света като ехо от смеха на Бог.
Но защо Бог се смее, гледайки човека, който мисли? Защото човекът мисли, но истината му се изплъзва. Защото колкото повече хората мислят, толкова повече мисълта на единия се отдалечава от мисълта на другия. И най-накрая, защото човек никога не е това, което мисли, че е. Тази фундаментална ситуация на излезлия от Средновековието човек се разкрива в зората на Модерните времена – дон Кихот мисли, Санчо мисли и не само истината за света, но и истината за собствения им Аз им убягва. Първите европейски романисти са видели и схванали тази нова ситуация на човека и тъкмо тя е залегнала в основата на новото изкуство – изкуството на романа.