Изповедта на една луда балканска глава

- Роден в Москва. Руснак?

- Не, българин.

Беше през ноември 1940 г., в една нюйоркска поща, където се регистрирах като чужденец.

- И так, вие сте български поданик - каза чиновникът. После учудено вдигна очи от въпросника, който бях попълнил.

- Воювал сте във френската армия?

- Да, през Първата световна война.

Той продължи да чете: "Делегат в Обществото на народите... Понастоящем кореспондент на югославския печат..." Объркан замълча, после сякаш внезапно прозря.

- Разбирам, вие сте евреин.

- Не, не съм.

Той махна с ръка и ме отпрати с дружелюбен жест.

- Предавам се - рече.

Кой е Коста Тодоров?

Коста Тодоров е една особено противоречива личност в българската история и култура, привличала вниманието на широк спектър от политици, творци и благородници, не само у нас, а и в чужбина.

„Изповедта на една луда балканска глава” описва неговия живот и премеждията му, разкривайки твърдия и непреклонен характер на този уникален персонаж, оказал влияние в обществения, културен, политически и международен живот на България през първата половина на XX в.

Четник в Македония и революционер в Русия. Воин в Шампан и затворник в Одеса и София. Съратник на Стамболийски, П. Д. Петков и Г. М. Димитров. Приятел на Ерио, Вандервелд и Марина Цветаева. Дипломат в Европа и изгнаник в света. Продавач на сладолед и говорител по Би Би Си. Кавалер на Почетния легион и на четири смъртни присъди. Поет и белетрист, историк, журналист и художник. Певец на романси, шансони и странджански песни. Автор на двадесетина книги – на български и френски, на руски, английски и сърбохърватски. Роден в Москва, живял в Европа и Америка, починал в Париж. Едновременно: Аристид, Дон Кихот и... Коста Тодоров.