Извън Контрол

Цитати за книгата:

Гласовете на българския пънк не са много и могат да бъдат преброени на пръстите по ръцете на стругар шлосер...
Един от тези първи пръсти е на Кольо Гилъна - глас, който не може да бъде сбъркан с Иън Гилън, и неконтролирано сценично присъствие!

Светльо Витков („Хиподил“)

Кольо, приятелю, ти не трябва да слизаш от сцената. Мястото ти е там.Хората те искат и те обичат!!!

Милена Славова

Моят приятел Кольо Гилъна нито има пет октави диапазон, нито визия на кей-поп звезда, но със сигурност ще остане завинаги в историята на българския рок с присъствие, шоу, талант и уникалност!

Иван Несторов – Амебата („Ера“)

В края на 80-те години имаше сериозен ПИК в развитието на независимата българска музика, а „Контрол“ и Кольо Гилъна бяха важна част от това. Като казвам ПИК, имам предвид, че имаше – „Да ти пикам на музиката“, но имаше и „Да ти пикам на фуражката“…
С активното си и редовно участие в тези събития Кольо се изгради и утвърди като истински рокендрол доайен. Той е един от малкото участници в тези процеси, който успя да запази до днес енергията и ентусиазма си.

Васо Гюров („Ревю“)

Познавам Кольо от времето, когато още не беше Гилъна.
Кольо беше в екипа на „Ахат“ за едно турне и се занимаваше с осветлението. Предвид неговата музикалност, осветлението беше супер аранжирано!
След това турне не бях виждал Кольо 7 - 8 месеца. Един ден вървях от „Кравай“ към „Попа“ и го срещнах.
Как си, що си, к’во си…
– Копеле, направихме банда! Казва се „Контрол”!
– Е, ти какво правиш там, светиш ли? - попитах аз.
– Не! Аз съм певецът…

Засмяхме се, след което отидох да ги видя в читалище „Раковски”.
Кольо беше страхотен фронтмен, за което му се радвах и възхищавах!
Останалото е история и революция! 

Звезди Керемидчиев („Ахат“)

Гилъна е нашият най-добър рок опит за доброто старо épater la bourgeoisie – т.е. да шокираш и да скандализираш заспалата маса със сатиричната сила на „Леле, како“ или „Бий хлапето“. Кольо е истинска БГ попкултурна легенда от най-висок порядък.

Ивайло Нойзи Цветков

Това е автобиографията на моето поколение – с цялата си абсурдна нелепост, със заразната си лудост, с нашите си тъги, но и с вечния смях до скъсване. Понякога се чудя как след като издрапахме 90-те, все пак останахме сравнително нормални!? Не съм подозирал колко талантлив разказвач е Кольо Гилъна – това не е просто негова изповед, а троен албум с „най-доброто“ на едно време, което никога няма да се повтори. Всяка глава тук е хит.

Захари Карабашлиев