Яворов – Ботев: модернизъм и мит. Атавистичната памет на езика

Предмет на изследването е един централен поетически и персоналистичен комплекс в българския литературен канон – комплексът Яворов–Ботев, прочетен през ключовия интертекст „Угасна слънце“ – „Хаджи Димитър“. Разказът следва два паралелни сюжета, които от един момент насетне се сливат. Първият е мито-биографичен – как перфектният модерен мит „Яворов“ възниква като страничен продукт при опита да се повтори образцовият общностен мит „Ботев“, при което неочаквано се активират най-дълбинни митически структури. Специално внимание е отделено на жанрово-езиковите полета, където митогенният механизъм е пълноценно реализиран. (Защо и как в последна сметка хайдушките копнения на поета се случват като безсъници?) Вторият сюжет изследва тъкмо зараждането на радикалния модернистичен език (езикът „Безсъници“) от мощния мито-фолклорен субстрат, стаен в литературното несъзнавано на романтизма. Изследването успява да сведе академичния разказ до едно интригуващо литературноисторическо и психологическо четиво с остросюжетна фабула, в която има всичко, необходимо за перфектния роман: любов, трагика, смърт… Д-р Пламен Антов е роден през 1964 г. в Монтана. Работи в Института за литература при БАН. Автор на множество статии и студии в областта на новата и съвременната българска литература, както и на осем книги с поезия, разкази и драматургия, между които „Разпадащото се момче“, „Бягството на заека“, „Сантиментална география“, „Америките ни“, „Лисабон или краят на поезията“ и др.