Йомсвикинг - Земята на Данелаг

Торстейн е прокуден в изгнание на Оркньойските острови, опустошен от мисли за отмъщение, и непрекъснато гледа на изток, към Вингулморк, жестоко отнет от него. Сякаш това не стига, Рос, убиецът на баща му, сега седи на почетното място в неговата зала и управлява неговите земи. С тежко ранен син, Торстейн и хората му пътуват до Кентърбъри, където се надяват монасите да могат да го излекуват, доброволно или с меч, опрян в гърлото. В същото време битката за Англия продължава – застаряващият Свейн Вилобради е решен да свали Етелред и да стане владетел на датско-английско кралство. Торстейн знае, че сега трябва внимателно да избира съюзниците си. Той знае, че от него ще се очаква да се бие за датския крал и да завземе английска земя вместо него. Освен това знае, че е обявен за издирване, а от старите му съюзници остават все по-малко. Страхува за безопасността на жена си Сигрид, неговата валкюра, и синовете си. Освен че е безстрашен воин, той спазва всички скандинавски традиции и е винаги предан на могъщите богове.

Четвъртата книга от поредицата „Йомсвикинг“ въвежда читателя в драматичните години, когато Англия е опустошена от завоевание, което ще промени хода на историята. Това ще бъде война, в която датчани се бият срещу датчани и саксонци срещу саксонци и където невинаги може да се разчита на лоялността на един военачалник. Торстейн ще трябва да се бори за живота си. И за първи път ще влезе в бой заедно със сина си.

Бьорн Андреас Бюл-Хансен (р. 1972 г.) е автор на над 20 книги и сценарии. Бивш шампион на Норвегия по силов трибой, гребец, ветроходец и любител на стрелбата с лък, Бюл-Хансен е известен също със своя изключително популярен блог в интернет и видеоклиповете си за начина на живот на викингите. Дебютира като писател през 1996 г. със сборника фентъзи разкази „Седем истории от Западния лес“. С поредицата „Йомсвикинг“ постига изключителен успех както в родната Норвегия, така и в редица европейски държави.

Затова пиша. Може би така моят род, както и други хора, нашите потомци, които ще живеят във времена, които единствен Всеотеца е зървал, ще ме разберат по-добре. Защото скоро аз ще остана последният от старата епоха и целият ми живот ще е напразен, ако не оставя след себе си историята за това кои бяхме и за какво се борехме. Вече всички земи се преклониха пред белия бог. Всички крале коленичиха пред кръста. „Езичници“ – така наричат мен и близките ми и се присмиват на обичаите ни.