Къде са монетите?

Конфуции ни учи, че вечно щастлив може да бъде само този, който умее да бъде щастлив с всичко. В този смисъл, избягвайки пасивния конформизъм и фалшивото примирение, откриваме, че паролата за отваряне на вратата на личностното реализиране е едно простичко ДА.

ДА. На живота, какъвто е. На нас самите, каквито сме. На останалите, каквито са. На нашите родители, такива каквито са, каквито са били, връзки от провидението на нашето съществуване и много повече. Това е посланието, което Хоан Гарига Бакарди ни предава в тази книга, толкова поетично, колкото и подбуждащо към размисъл, и в замяна на това във връзка със съществения въпрос, който тревожи всички: процесът на приемане на нашия произход, семейното ни завещание и как чрез него да открием нашето място в живота.

Текстът е празник на живота, без да изважда от него реализма и грубостта, отдалечавайки се от изкуствената позитивна психология. „Къде са монетите?” предлага нови перспективи за душата както на тези, които страдат, мислейки си за родителите си, така и на тези, които го правят с благодарност. Говори гласът на помирението и мирът. Разкриват се силата на любовта и пътят за интегриране и преодоляване на раните, които възпрепятстват пълнотата на собствения ни живот.