Какъв Хамлет? Режисьорска концепция

Не обичам, когато красив актьор играе Хамлет. Това ми се струва оскърбление към съдържанието на ролята. Някога тя е определяла с изпълнителя си добрия вкус, обноски, поведение и външен вид (времето на романтизма). Значимостта на Хамлет по този начин се е търсела априори, а не толкова от драматичното разгръщане.
Наистина интелектуалното съсредоточие в „Хамлет" надхвърля значително произведенията на другите драматурзи от Елизабетинската епоха, но не това е доминиращата сила на трагедията. Мисля, че Хамлет е повече човек, отколкото принц.
Има друго, което го поставя на първо място в цялата класическа драматургия: това е неспокойният му дух, неговата нетърпимост към окръжаващия го свят, терзанията му от това несъвършенство („разглобеност") и от самия себе си. фабулата на трагедията е непрекъснат сблъсък с „този свят чужд, безсмислен, плосък"... Неговата душа се раздира от това, което предчувства и знае за горчивата действителност около смъртта на баща му и женитбата на майка му. То е по-голямата част от истината и не е нужно зримото явяване на духа на баща му, за да му каже докрай всичко.
Той има дързостта, смелостта и саможертването си, за да ПРОЗРЕ всичко! Духът е вътре в него! Хамлет е много повече от своя умрял баща. Той дръзва да ПРОЗРЕ истината и с това си подписва смъртната присъда. Хорацио, Марцел и Бернардо нямат тази смелост, както и всички ние, и затова оставаме живи. Вие, наши зрители, имате ли Хамлетовата смелост да ПРОЗРЕТЕ докрай несъвършенството на нашето общество и да се раздирате от страдание поради това като него? Аз нямам докрай тази смелост. И затова не съм Хамлет. Вие както искате мислете за себе си.
Вили Цанков