Картините на Лизет

Историята на книгата е въхновена не само от любовта на авторката към изобразителното изкуство, но и към едно от най-красивите кътчета във Франция. „Приятелката ми Марсия Мюлер настоя, че трябва да посетя селцето Русийон в Прованс, докато бях на пътешествие във Франция със съпруга си. Само след два часа там, под дъжда, който усилваше изумителните червено-розово-златисти нюанси на хълмовете и къщите, аз се влюбих в този пейзаж, в извисяващите се над китните домове канари, които сякаш криеха своето съкровище. Обещах си, че ще дойда тук отново. И го направих, а романът „Картините на Лизет” вече се раждаше в главата ми, разказва Вриланд.

Сюжетът на книгата все повече узряваше в мен, обвит от моето състрадание към държавите, изгубили голяма част от своето културно наследство през последните войни. Той се подхранваше от дълбоката ми любов към френския език и френското изкуство, към Прованс и към французите, страдали силно през Втората световна война и след нея - хора, на чиято любов към красотата, се възхищавам силно.
Когато научих, че близо до Русийон има кариера за охра и мини, откъдето се извличат рудите, които правят пигментите за всички топли нюанси на цветовата палитра, вече имах съвсем пряка творческа връзка с този регион, допълваща искрената ми любов към мястото.

Замислих се, че историята на изкуството се вглежда в творбите и в хората, които са ги създали, но някак си пренебрегва хората, които създават материалите за тях. В началото са пигментите, боите за картините. В края на процеса имаме рамката около завършената картина. И двете са част от този роман, защото това бе нова територия от света на изкуството, която исках да изследвам.
Влюбих се в Русийон, който неслучайно има официален статут на „Едно от най-красивите селища във Франция”.

В „Картините на Лизет” Камий Писаро казва на Паскал: „Тук всичко ме трогва, предизвиква нежност в мен... Не жадува ли всяко човешко същество, независимо художник или не, да открие място в света, което го обогатява толкова много, че той да пожелае да го почете, като създаде нещо стойностно за него?” Това изпитах по отношение на Русийон, когато да първи път го посетих за два часа през 2010 г. и отново при второто ми двуседмично посещение през 2011 г. Бях омагьосана. Надавям се хората от Русийон, които прочетат тази книга, да почувстват почитта, която исках да отдам на тяхното селце, представяйки неговата красота и приноса му за изкуството”.