Като земята

Родена през 1929, Мария Радулова минава през множество изпитания - беден селски живот, война, трудни следвоенни години в София. Когато е на 21 се омъжва за музиканта Цветан Радулов и след година се ражда първата им дъщеря Йорданка. Доста години от живота си Мария Радулова прекарва в грижи за детето и домакинството, но това не удовлетворява дейната и творческа натура.

Тя винаги е носела поезията в сърцето си, но започва да пише, след като навършва 30 години. Малко след това започва да работи в металургичния комбинат „Кремиковци“ като кранистка в леярния цех. Влюбва се в отблясъка на течния, искрометен метал и тази любов, заедно с любовта й към поезията, не угасва до края на живота й.

През 1965 г. година се ражда втората дъщеря в семейството - Росица. През 1974 г. бащата спечелва конкурс и двамата Росица заминават за 6 години за Германия, но по партийна линия не разрешават на Мария Радулова да замине заедно с тях. Тя се отдава на четене, писане и обществена дейност. Участва в поетични рецитали заедно с Дора Габе, Станка Пенчева, Цилия Лачева, Боян Болгар и др. и става лауреат на множество поетични конкурси. Започват да публикуват стихотворенията и в списания, вестници и литературни сборници. Добива известност като „Кремиковската поетеса", снимат за нея документален филм, Давид Овадия й предлага да издадат нейна стихосбирка, но тя от скромност отказва.

С радост Ви представяме красивата и изстрадана поезия на Мария Радулова, която написва последното си стихотворение „Като щурец", когато е на 89 години то по голяма, степен отразява нейната същност на тих, с човек със състрадателно и щедро сърце.