Книга за (не)българския народ

Подобно на черния квадрат на Малевич, тази книга обозначава точката на абсолютната нула-начало, откъдето трябва да се започне един пробив извън омагьосания кръг на жалката ни капиталистическата действителност. Покривайки огромен терен чрез Маркс, Дельоз, Лакан, Жижек и Бадиу (и не само!), аргументите на Златанов изстрелват мощна канонада срещу посредствения тоталитаризъм на капитализма: опакованата празнота и глупост, насаждаща се чрез безкрайните манипулации на човешката същност, в различните му форми (демокрацията като властта на най-силните; фондовите борси, функциониращи като война; липсата на всеобщото в нашето битие, постигнато чрез постоянното разрушаване на обществената тъкан). Всичко това – в името на една патологична и осакатена индивидуалност, парадираща като свобода. Златанов не предлага лесни отговори на трудни въпроси, само страници изпълнени с виртуозна активация на радикалното въображение, търсещо изход(и) от обхващащата ни абсолютна дезориентация и пустота. Натегната, ерудирана, поетична, елегантна, вълнуваща, и по своему окуражаваща философска медитация на централна фигура в съвременната ни литература.

Арто Артинян, доцент по политическа философия в Колежа "Манхатън" към Градски университет на Ню Йорк, заместник-директор на Института за критически теории на свръхмодерността в София

Златомир Златанов (1953) е писател, поет и есеист, един от видните представители на българския пост-модернизъм, автор на стихосбирката Палинодии (1989), до голяма степен смятана за първата отворено пост-модернистка стихосбирка в България. През 1989 г. новелата му „Екзитус“ (1982) е адаптирана в киното за филма със същото име от Красимир Крумов (и до днес филмът се счита за един от най-представителните български филми за перестройката).

Златанов е най-познат с поетичната си книга На острова на копрофилите (1997). През 90-те години на XX и 10-те на ХХI век развива все по-теоретична лексика, започвайки с Езикът и неговата сянка (1996) и Протоколи за другия (2001), а по-късно се ангажира с мисълта на Лакан и Бадиу, като публикува блогоромана Лаканиански мрежи (2005), Отвъд травма и революция (2007) и серията есета Ален Бадиу, или упорството на нелогичните светове (2008). Последните му за момента книги са поемата Ектения (2012) и Никой не знае защо: Събрани пиеси (2021).

Книгата е издадена от независим колектив и се разпространява от Издателска къща КХ – Критика и Хуманизъм.