Книгата, която не бих издал

Събрах тези страници, публикувани през годините в различни вестници, защото много приятели и колеги след неочакваната загуба на Ники показаха колко го обичат и уважават. Милите им жестове към семейството ми ме убедиха, че смъртта, скръбта и болката нямат шанс пред любовта и искреното приятелство. Много от тези хора Николай срещна в работата си, която беше и неговото хоби. Ето защо в памет на Ники и в израз на благодарност към тях се роди този сборник. Материалите в него са подредени по реда на публикуването им в различни медии, за да представят неравноделния ритъм на журналистическия стремеж да се уловят актуални събития и щрихи от портретите на хората, които ги създават.

Николай вършеше журналистическата си работа с любов и отдаденост, на които бях ежедневен свидетел. От позицията на неизкусен нередовен читател съм му предлагала да издаде очерците и интервютата си в книга, но той казваше, че трябва доста да поработи по тях, за да бъдат по-завършени. А времето все не достигаше...

Така че това е книга, която Николай не би издал. Тя има много съавтори - имената на някои от тях са в заглавията на статиите. Страниците в нея са имали и надявам се, ще имат немалко читатели, които, ако не друго, то поне ще запазят спомена за пловивския спортен журналист от Първомай Николай Стоянов.

Жанета Стоянова