Лунатици. Kак Европа прекрачи прага на Първата световна война

Наистина ли е внезапно? Възможни ли са били други варианти? Нима Великите сили са били толкова заслепени и самовлюбени? Кой е виновен за касапницата, в която загиват 20 милиона, а още толкова са ранените и осакатените? На тези въпроси и  днес няма окончателен отговор, независимо че през последните 100 години на темата са посветени над 25 000 книги и статии. Според Кристофър Кларк, професор по история в Кеймбридж, всички са виновни – едни повече, други по-малко. Авторът не акцентира върху бойните действия, а  проследява задкулисните интриги, хазартното покачване на политическите залози и нарастващото напрежение в дипломатическата рулетка  между основните играчи – Виена, Берлин, Петербург, Париж, Лондон, Белград, без да пренебрегва и амбициите на Рим, Константинопол и София. Той е сред малцината западни изследователи, които обективно и правдиво разглеждат включването на България във военния конфликт. По онова време Третата българска държава е „конвертируема стока” и е ухажвана от Великите сили, за да я привлекат на своя страна.

Фундаменталното изследване на Кристофър Кларк оглавява престижната класация на „Ню Йорк Таймс” за най-добрите книги през 2014 г., а понятието „лунатици” вече има нов статут и е навлязло в света на политиката. През същата 2014 г. в интервю за в. „Билд” Хелмут Шмит, бивш канцлер на Германия  (1974 – 1982 г.), казва по повод на кризата в Украйна: „Европа, САЩ и Русия се държат като лунатици. Така Кристофър Кларк описва ситуацията в навечерието на Първата световна война”.