Книгата на живота

Кришнамурти пътува по света и изнася спонтанни беседи пред големи зали, пълни със слушатели, до края на живота си на 90-годишна възраст. Той смята, че човек трябва да се освободи от страха, обусловеностите, авторитета и догмите чрез самопознанието, което ще доведе до установяване на ред и психологическа трансформация. Разкъсваният от конфликти, изпълнен с насилие свят, не може да се трансформира в свят на доброта и съчувствие от никакви политически, социални или икономически стратегии. Той може да се промени само чрез преобразуването на индивида, което се постига чрез собствено самонаблюдение, без напътствието на духовни водачи или организираната религия. Значимостта на Кришнамурти като оригинален философ привлича вниманието на нетрадиционни и традиционни мислители и философи. Водачи на различни религиозни организации провеждат дискусии с него, на които той повтаря основната си идея, че авторитетът под каквато и да е форма – религиозен, психологически или политически – е препятствие да се види истината. След като слуша една беседа на Кришнамурти през 1961 г. Олдъс Хъксли казва: „Като че ли присъствах на проповед на Буда – такава сила, такава вътрешна убеденост...“ Дейвид Бом, специалист по теоретична физика и приятел на Айнщайн, признава, че в учението на Кришнамурти вижда паралел със собствената си революционна теория във физиката. Това довежда до срещи и разговори между двамата в продължение на години и спомага за изграждането на мост между така наречения мистицизъм и науката. Други учени смятат, че разсъжденията му по въпросите на времето, мисленето и смъртта подтикват към дълбок размисъл.