Компетентност и народовластие

Професор Петко Стайнов (1890-1972) е крупна фигура едновременно в областта на академичната наука и в политическия живот на страната. Той пише редица ценни произведения, чрез които полага основите на модерното административно право в България. Отличителна черта на неговите правни изследвания обаче е обстоятелството, че те се опират на дълбоки и солидни познания в областта на административната наука и политическата теория. Ето защо те далеч надхвърлят пределите на отрасловото знание и оказват въздействие върху цялостното развитие на националната публичноправна наука.

Обществената кариера в развитите демокрации най-често следва традиционната логика на движение "от ляво надясно", тъй като по общо правило хората стават все по-консервативни с напредването на възрастта. По стечение на обстоятелствата Петко Стайнов е принуден да следва обратната посока на движение, но при това успява в една или друга степен да запази своята собствена политическа идентичност, нарушавайки от време на време както добрия тон на поведение, така и наложените му правила на играта. Самият той обяснява в разговори от частен характер тайната на своето политическо дълголетие чрез житейския принцип, към който неотклонно се придържа през целия си съзнателен живот: "Ако нещо е неизбежно, предочитам да стане не без мен и против мен, а с мен и за мен." Зад тази простичка формула за обществено поведение обаче се крият не обичайният балкански опортюнизъм и свързаният с него примитивен кариеризъм, а дълбока житейска мъдрост и изключителна политическа далновидност за вървежа и ритъма на историческите събития.