Боян Магесника. Изследване на литературния мит

Боян Магесника (Боян Магьосника, Боян Мага) е българският литературен и културен митичен герой – без аналози
в българската култура. Неговата генеалогия не може да бъде изведена пряко от фолклора, каквато процедура
традиционно сме свикнали да прилагаме – особеност, която пречи да му прикачим значката народен, но го превръща
в особен и провокативен и до днес. Той е от ония противоречиви и трудносмилаеми културни фигури, които не могат
да имат единна знакова същност, не могат да бъдат превръщани в герои на общонационалната епика и на нацията
като цяло (както например Вазовите герои от „Епопеята“), но от друга страна, могат да станат инструментариум на
противоборстващи идеологии и коренно различни духовни нагласи. Художествените текстове, интерпретиращи образа
на Боян Магесника, съставляват цяла литературна антология. Редицата на авторите се открива с имената на просветители
и революционери от Българското възраждане, сред които са Юрий Венелин, Георги Раковски, Добри Войников.
След Освобождението писатели, които заявяват по различен начин творческото си отношение към него, са:
Стоян Михайловски, Пейо Яворов, Иван Грозев, Кирил Христов, Антон Страшимиров, Николай Райнов, Людмил Стоянов,
Гео Милев, Теодор Траянов, а от по-ново време: Камен Зидаров, Иван Богданов, Георги Гроздев – списъкът не е пълен.
Някои така и не стигат до реализацията на замисъла си в произведение, какъвто е случаят с Яворов и Траянов.
Всички сътворени образи на Боян Магесника неизменно отразяват авторите си, но е под въпрос съгласието им около едноименния знак.
Анализът на текстовете често създава диалог между самите тях, какъвто иначе нито читателите, нито критиците,
нито самите те биха предположили.