Книжовното наследство на българи на гръцки език през XIX век - том1 - Оригинали

Двуезична книга на български и гръцки език

Първият том съдържа оригинални прои дения, a вторият - преводи. И в двата тома текстовете са разделени в два подраздела: проза и поезия. В раздела „Оригинална проза" материалите са разпределени в подраздели по вид или жанр, а във всеки подраздел - по хронологически принцип (макар че къде бяхме принудени да го нарушим).

Един интересен феномен в българския културен процес през Възраждането е книжовната дейност па българи на гръцки език. Тя е обусловена от цялостния културен ЖИВОТ на Калканите и специално от създалите се в българските земи условия през този период. Формрането на голяма част от представителите на българската възрожденска интелигенция в гръцки просветни центрове от първата половина на XIX век им дава възможност да овладеят гръцкия език, да се запознаят с идеите на гръцките просвещепски дейци и чрез гръцката книжнина да влязат в достъп с научните постижения на Западна Европа. Билингвизмът е характерно явление за тези интелигенти. Те до такава степен овладяват гръцкия език, че създават на него лично творчество, преводи на поетични и драматични творби, художествена проза, научна литература, преводна и оригинална учебна книжнина, оригинални и преводни научни съчинения - исторически, филососки, в областта на естествените науки. А през втората половина на столетиего, когато пред тях стои въпросът за извоюване самостоятелността на Българската църква, те излагат църковната политика и своите схващания и на гръцки, за да бъдат по-добре разбрани от представителите на Цариградската патриаршия.
Гръкоезична книжнина са създали следните възрожденски дейци: Никола Пиколо, Атанас Богориди, Петър Берон, Иван Сели-мински, Константин Фотинов, Неофит Рилски, Райно Попович, Иван Добровски, Иван Димитриевич, Иван Симеонов, Дамаскин Рилец (Велешки), Антон Киряков (които творят главно през първата половина на XIX век), Григор Пърличев, Гаврил Кръстевич, Одисеи поп Николов (Симеон Варненско-Преславски митрополит), Марко Балабанов, Григорий Немцов, Иван Чомаков, Иван Горанов, Петър Бояджиев, Петър Протич (през втората половина на XIX век).
Задача на настоящото издание е да бъде събрана в няколко тома по възможност най-пълно гръкоезичната книжнина, създадена от българи през периода на Възраждането, при това в оригинален вид (на гръцки език) с паралелен превод на български (съответно с коментар и бележки по текстовете), за да се изгради една по-цялостна представа за това творчество, за да може да се проучи по-задълбочено в неговото жанрово и тематично разнообразие, езикови особености и да се намери подобаващото му място в балканския културен процес. Едностранното представяне на текстовете само в български превод, както са повечето от публикуваните досега, по наше мнение не може да създаде вярна представа за оригинала.
Материалите в първите два тома са главно литературни: художествена литература, история на литературата, дописки за периодимни издания, слова, речи, диалози, изорапи сентенции, опнеш жития, предговори.